Крис Картър - Екзекуторът

Той знаеше, че разпознаването, което е изкарало обекта извън релси, може да се разбере трудно, като седи зад бюрото. Трябваше да проучат неща като зарязан от любимата, напрежение в службата, загубване на работата и големи финансови затруднения.

— Е, добре — каза Хънтър, масажирайки схванатите си рамене. — В списъка останаха само четири имена. Знаем, че Джеймс Рийд е изчезнал. Да видим къде са останалите трима.

— Вероятно трябва да доведем Моли да види снимките — предложи Карлос. — Може да усети нещо.

— По дяволите! — Робърт погледна часовника си. — Трябваше да й се обади. Искаше да я премести на друго място.

— Идеята не е лоша — съгласи се Хопкинс.

— Тя не може да контролира онова, което вижда. И усеща само болката.

— Не мислиш ли, че си заслужава да опитаме? — настоя Гарсия. — Възможностите ни за избор и времето ни свършват.

— Не — отвърна Хънтър. — Моли е седемнайсетгодишно момиче, което е преживяло повече гадости, отколкото повечето хора през целия си живот. Тя е самотна и уплашена. И на всичкото отгоре вижда страшни образи на невъобразимо страдание. — Той погледна партньора си. — Ти беше на три от петте местопрестъпления. В Малибу се наложи да излезеш от стаята, защото ти прилоша.

— Така ли? — изненада се Иън.

— Не започвай — предупреди го Карлос.

— Ние сме детективи от специализираната секция „Убийства“ към отдел „Обири и убийства“ — продължи Робърт. — Занимаваме се с тежки престъпления, извършени при особени обстоятелства. Ние сме експерти, корави момчета. Би трябвало да сме свикнали, а все още ни се гади от такива неща. Представете си какво е да бъдеш самотен и да имаш видения с реални образи, каквито виждаме с очите си. Замислете се какво може да причини това на едно крехко, младо момиче. За нищо на света няма да я доведа тук, да й покажа снимките и умишлено да се опитам да натрапя тези образи в съзнанието й.

Последвалото мълчание показа, че всички разбират позицията на Хънтър.

Мобилният му телефон иззвъня. На екранчето се появи номерът на Моли.

— Ало, Моли… — Робърт се приближи до прозореца. Дори по телефона усети, че нещо не е наред. Дишането й беше затруднено, сякаш бе тичала. — Какво се е случило?

Тя си пое дълбоко дъх й Хънтър осъзна, че момичето плаче.

— Моли, говори. Какво се е случило?

Гарсия и Хопкинс се сковаха.

Робърт чу клаксон на кола.

— Моли, в хотела ли си?

— Не — с треперещ глас отговори тя.

— Къде си?

— Не знам.

— Какво? Как така?

— Напуснах.

— Напуснала си хотела?

— Да.

— Кога?

— Не знам. Преди известно време. — Думите й бяха забавени от сълзите и буцата, заседнала в гърлото й.

— Успокой се, Моли. Говори. Какво стана? Защо напусна хотела?

— Видях… — Тонът й ставаше истеричен.

— Дишай дълбоко, Моли. Какво видя? — Хънтър протегна ръка към якето си.

Мълчание.

— Моли, не затваряй. Какво видя?

— Видях жертвата…

— Жертвата?

— Следващата жертва на убиеца. Той ще я убие тази нощ.

Робърт се напрегна.

— Добре. Опитай да се успокоиш, Моли. От къде знаеш, че е следващата жертва? Може да я някоя от предишните.

— Предишните?

Хънтър се поколеба за миг.

— Виденията ти по-рано. Двамата, които си видяла. Те не са единствените жертви. Има и други преди тях и още една след това.

— Не, не, не са те! Видях следващата жертва. Сигурна съм — извика тя.

Робърт вече беше до вратата.

— Защо си толкова сигурна, Моли?

— Защото съм аз. — Гласът й потрепери. — Тази нощ той ще убие мен.

— Идвам с теб — заяви Гарсия и взе якето си. Хънтър мина покрай него и излезе в коридора. — Какво става, Робърт?

Той не отговори, не спря и не се обърна. Карлос успя да го настигне едва когато тръгнаха по паркинга.

— Ти ще караш — нареди Робърт и натисна бутона за бързо избиране на мобилния си телефон и веднага чу предварително записано съобщение.

— Къде отиваме? — попита Гарсия и включи двигателя.

— Карай към моя апартамент. Хотелът, където Моли е отседнала, е само на три преки от дома ми.

— Какво се е случило?

Той му предаде разговора си с момичето.

— Мамка му! — Карлос отвори широко очи. — Кога е имала видение?

— Не знам. Предадох ти дума по дума какво ми каза.

— И връзката изведнъж прекъсна?

Робърт кимна.

— Сякаш някой внезапно затвори телефона. Току-що се опитах да й се обадя отново, но се включи телефонният секретар. — Той затвори очи, почеса се по носа и положи усилия да разсъждава ясно. Моли не беше уточнила кога е излязла от хотела. Това можеше да е станало преди десетина минути или пред пет часа. Може би беше в околността на хотела или километри далеч. Но къде би отишла?