Крис Картър - Екзекуторът

— Какво?

— Робърт ми каза да проверя местонахождението на другите трима заподозрени — обясни Иън. — Маркъс Трегони, Филип Роузуд и Хари Ланг. — Той показваше снимките, докато изброяваше имената. — Всичките имат алиби за поне една от нощите на убийствата. Не може да са извършителите. Остава единствено Джеймс Рийд.

— Той отговаря на всички критерии — развълнувано добави Гарсия. — Висок е метър осемдесет и пет, самотник, не се е женил и е живял с майка си, докато тя е умряла преди пет месеца. — Той се обърна към партньора си: — Това вероятно е било „камъчето, което е обърнало колата“, както ти каза. Джеймс Рийд е силен, много интелигентен, изобретателен и изключително добър в планирането и пресмятането. Когато е бил ученик, бандата на Стратър е тормозела и него, и майка му в училище и на улицата. Представяте ли си каква омраза е изпитвало семейството му към хулиганите? Със сигурност достатъчно силна, за да остави увреждащи психични белези в подсъзнанието му. Освен това той обвинява бандата за смъртта на кучето си. И името му е било Число.

— Чакай малко. — Блейк вдигна ръка. — Какво е това куче на име Число?

Карлос й разказа историята, която беше научил от Кели Санчес. Тя веднага направи връзката между номерираните жертви и обезглавеното куче.

— Това ви кара да се чудите, нали? — завърши Гарсия.

— Колата му обявена ли е за издирване? — попита Барбара. — Забелязана ли е?

— Още не — Хопкинс поклати глава.

— Трябва да го намерим — нетърпеливо заяви тя. — Добре, сега Джеймс Рийд официално е главният заподозрян в случая с Екзекутора. Нека отново пуснем заповед за издирването му. Ако го видят, искам да го спрат и арестуват. Трябва да го приберем колкото е възможно по-скоро. Имаме ли скорошна негова снимка?

— Може да я свалим от уебсайта на Калифорнийския политехнически университет — предложи Хънтър.

— Направи го — обърна се Блейк към Иън. — Аз ще изпратя копия до всички отдели.

Младият полицай погледна крадешком Робърт, който му кимна едва забележимо.

— Залавям се веднага — отговори и изскочи от стаята.

Капитанът насочи погледа си към Хънтър. Изражението й беше строго.

— Искрено се надявам предчувствието ми да не ме лъже. Направи каквото трябва, Робърт. Дано да спасим Моли и другите, които преследва психопатът.

— Капитане… — спря я Хънтър, преди тя да излезе. — Ако получите повече информация за убийството на Клеър Андерсън, моля ви, кажете ми.

Тя кимна и спокойно затвори вратата след себе си.

Робърт се върна до бюрото си и отчаяно потърка лице. Искаше да излезе от кабинета и да търси по улиците на Лос Анджелис заподозрения или Моли, но знаеше, че в момента можеше само да чака. А той мразеше да чака. Това го изнервяше. Хънтър посегна към купчината снимки, които Иън беше оставил на бюрото му, и започна да ги прелиства. Очите му всъщност не виждаха и съзнанието му не се съсредоточаваше. Само намираше работа на ръцете си, докато умът му трескаво се мъчеше да сглоби парчетата на пъзела. Карлос беше прав. Джеймс Рийд отговаряше на всички критерии. Смъртта на майка му преди пет месеца лесно би отключила сдържаната в него омраза. Но защо нямаше чувството, което винаги изпитваше, когато преследваха истинския извършител?

Той изведнъж престана да прехвърля снимките от купчината и затаи дъх. Погледът му се прикова в най-горната фотография. Хънтър се втренчи в лицето на човека и потърси нещо, което знаеше, че е виждал и преди. Едва не се задави, когато най-после го съзря.

— Господи — промълви, скочи и показа снимката на партньора си. — Кой е този човек, Карлос? Защо тази снимка не е на таблото със заподозрените? — Настойчивостта в гласа му накара Гарсия да се вцепени.

— Не знам. Не съм ги слагал аз, но имената са написани на гърба на снимките.

Робърт обърна фотографията.

— Майкъл Мадън?

Карлос погледна списъка, който беше изготвил Хопкинс.

— Ето го. Не е в списъка, защото е починал отдавна.

Хънтър отново съсредоточи вниманието си върху снимката.

— Мисля, че не е умрял. — Отново показа фотографията на партньора си. — Този човек е жив и здрав. И ако съм прав, и двамата знаем къде е той.

Гарсия озадачено се втренчи в снимката в ръцете на Робърт.

— Какви ги говориш?

— Вгледай се в очите, Карлос. Може да промениш всичко друго на лицето, но очите остават същите. Те са като пръстови отпечатъци.

Гарсия се съсредоточи по-усилено.

— Не, нямам представа кой е този човек.