Гордън Далкуист - Стъклените книги на крадците на сънища

— Спрете ги горе в кабината! Ще ни убият всичките!

Тя отвори уста да възрази, но видя как Чан издърпа Елоиз до бедрата, а Свенсон направи същото с Лидия. Принцът седеше свит в ъгъла зад тях.

Госпожица Темпъл стисна револвера по-здраво и хукна към стълбите.

Вторият моряк лежеше на най-горните стъпала, на устата му бяха избили кървави мехурчета.

Госпожица Темпъл надникна в кабината. По стените имаше метални табла с лостове и копчета, а в другия край, пред прозорците — където бе видяла доктор Лоренц от покрива — беше самият щурвал, направен от мед и лъскава стомана. От гледката през прозорците госпожица Темпъл разбра, че дирижабълът пада, като бавно се върти.

Пред нея по гръб, с разперени ръце, лежеше Каролин Стърн, на сантиметри от едната й ръка се търкаляше окървавено шило. Надвесена над Каролин, с разрошена коса и обляна в кръв ръка, седеше графиня Лакер-Сфорца. Тя вдигна очи към госпожица Темпъл и каза с презрителна усмивка:

— Я виж, Каролин, това е малката ти повереница.

И заби шипа в гърлото на Каролин с гаден звук, от който госпожица Темпъл потрепери. Неподвижното тяло на госпожа Стърн изобщо не реагира.

— Къде са останалите? — попита графинята със самодоволна усмивка. — Не ми казвай, че си останала само ти. Или щом ти си тук, май е по-точно да се каже, че съм останала само аз. Колко типично!

Тя се изправи и махна с ръка към виещите машини.

— Не че имаше значение — изобщо не ме бе грижа кой е убил Трапинг. Ако този романтичен кретен не беше убил Лоренц и останалите от екипажа и не бе разпалил гнева ми, щяхме да пийнем чай заедно. И всичко това за нищо! Нищо! Искам просто хора, които да мога да контролирам! А сега — чуй само! — Тя махна към стържещите апарати. — С нас е свършено! Това ме прави толкова… безжалостна…

Пристъпи напред и госпожица Темпъл вдигна револвера — все още не бе влязла в кабината, а стоеше на стълбите. Графинята се изсмя, ръката й се стрелна към някакъв лост и го дръпна надолу. С потреперване, което разтресе дирижабъла и запрати госпожица Темпъл чак до най-долното стъпало — болезненото падане бе смекчено единствено от отвратителната възглавница на тялото на първия моряк, — въртеливото движение смени посоката си. Откъм едната перка долетя изпукване. Стържещият шум откъм кабината за управление неприятно се засили. Госпожица Темпъл тръсна глава и чу стъпките на графинята да се приближават към нея по металните стъпала.

Запълзя възможно по-далеч от трупа, но прекалено бавно. Беше изпуснала револвера. Капакът на пода вече бе затворен, но внезапното разтърсване бе съборило всички. Чан бе на пода до Елоиз. Свенсон бе на колене, с лице към Лидия и принца, който се бе сгушил в ъгъла далеч от обсега му. Госпожица Темпъл пълзеше към тях, чувстваше се скована като костенурка.

— Чан! — изпъшка тя. — Докторе!

Гласът на графинята проехтя отгоре:

— Роже Баскомб! Събуди се!

И изведнъж Роже отвори очи, изправи се, видя Сонк и графа на пода и се хвърли към отворения шкаф с оръжията. Чан вдигна сабята — госпожица Темпъл смаяно видя, че около устата му има още кръв — и се опита да стане. Доктор Свенсон сграбчи сатъра и се изправи, като се хвана за една медна скоба. И извика на графинята:

— Свършено е, мадам! Дирижабълът пада!

Госпожица Темпъл погледна нагоре. Графинята бе спряла на малката площадка на средата на стълбата, където в една малка ниша имаше огромен сандък.

И изведнъж осъзна всичко и извика отчаяно:

— Книгите са у нея! Книгите са у нея!

Графинята бръкна в сандъка и извади две книги — с голи ръце! Госпожица Темпъл не знаеше как го е направила — наистина, изражението на графинята бе екстатично, но как така книгите не я погълнаха?

— Роже! — извика графинята. — Жив ли си?

— Да, мадам — отговори той. Бе се дръпнал от приближаващия се Чан от другата страна на неподвижния Франсис Сонк.

— Графиньо — започна Свенсон, — Розамунд…

— Ако хвърля тази книга — викна графинята, — тя ще се строши на пода и някои от вас — особено тези, които не са добре облечени и са седнали — ще умрат. Имам много книги. Мога да ги хвърлям една след друга — и тъй като алтернативата е краят на всички книги, ще пожертвам, колкото е нужно. Госпожице Темпъл, не пипайте револвера!

Госпожица Темпъл спря, ръката й увисна във въздуха над оръжието.

— Всички хвърлете оръжията! — извика графинята. — Докторе! Кардинале! Направете го или книгата отива право в нея!

И изгледа госпожица Темпъл със злобна усмивка. Свенсон пусна сатъра и той се плъзна по наклонения под към принца, който го вдигна. Чан избърса уста и се изплю; оцапаната му с кръв брадичка приличаше на маската на някой индианец или пират от Борнео, а изтощеният му глас сякаш долиташе от съвсем друг свят.