Гордън Далкуист - Стъклените книги на крадците на сънища

Графинята я гледаше втренчено с подивелите си очи, но на госпожица Темпъл й се стори, че наистина обмисля молбата на Лидия — макар думите да идваха сякаш от огромно разстояние, — докато Лидия не изпуфтя нетърпеливо и не направи грешката да се опита да грабне едната книга. Със същата бързина, с която се бе справила с Крабе, графинята я дръпна далеч от ръцете й и хвърли другата право в шията й.

Лидия падна назад, плътта по шията й посиня, кръвта в гърлото и дробовете й се втвърди като кристал. Умря още преди да падне на пода, втвърдената й шия се строши и главата се отдели от раменете й чисто като от секирата на палач.

При гледката на умиращата Лидия принцът изрева от ужас, брадичката му трепереше, беше останал без думи. Дали от скръб по Лидия, или от гняв, но за първи път госпожица Темпъл видя у принца чувство отвъд простия егоизъм. Но това, което можеше да направи принца в нейните очи по-достоен за уважение, за графинята го превръщаше в опасност и преди той да направи и крачка, тя хвърли втората книга в краката му. Стъклото се строши над ботушите му и с пронизителен писък принцът се катурна назад, краката му се изметнаха, той не пусна книгите и тежко се стовари на стъпалата. Ботушите му останаха прави. Горната част на тялото му се плъзна, спря до падналия моряк и повече не помръдна.

— Розамунд… — прошепна Сонк.

— Спри — изсъска графинята и затисна устата си с ръка: може би осъзнаваше какво е направила. — Моля те…

— Ти съсипа моето Благовещение! — възкликна графът и грабна от шкафа друг сатър.

— Оскар, недей! — викна Сонк, лицето му бе бледо и изопнато. — Чакай!

— Ти разруши делото на живота ми! — изкрещя графът и тръгна напред.

— Оскар! — извика графинята. — Почакай!

Елоиз хвана госпожица Темпъл за раменете и я дръпна от пътя на графа. Огромният мъж вървеше напред с вперени в графинята очи. Госпожица Темпъл стискаше револвера, но и не помисляше да стреля — това беше последният сблъсък между враговете им и тя се чувстваше повече зрителка на тяхното самоунищожение, отколкото участница в него.

Кардинал Чан обаче не мислеше така и докато граф Д’Орканч минаваше покрай него, го блъсна с всичка сила в рамото. Графът се обърна с подивял поглед и надигна сатъра със странен, почти кисел жест.

— Как смееш! — изрева на Чан.

— Анжелик — отговори рязко Чан и заби сабята в корема на графа. Графът изстена и застина. След един сякаш безкраен миг Чан натисна пак и заби острието до половината. Краката на графа му изневериха и той падна, сабята на Чан остана да стърчи от тялото му.

Кашлицата на Чан премина в хъркане и той падна на колене до вратата. Госпожица Темпъл ахна и клекна до него — и усети сръчните пръсти на доктора да взимат револвера от ръцете й. Вдигна поглед от окаяното лице на Чан и видя как Свенсон насочва пистолета към Франсис Сонк.

— Докторе, има твърде много недовършени неща — почна Сонк. — Собствената ви страна…

Свенсон натисна спусъка и Сонк политна назад, все едно го бе ритнал кон. Докторът се изправи лице в лице с Роже Баскомб.

Протегна ръка, после размисли и се обърна към графинята в другия край на помещението. Стреля, но Роже скочи напред и бутна ръката му. Куршумът пропусна целта си и графинята с вик се втурна по стълбите.

Свенсон се бореше с Роже за пистолета, но Роже — по-млад и по-силен — го измъкна от ръцете му и го насочи към него.

— Роже! Недей! — извика госпожица Темпъл.

Той я погледна, лицето му бе разкривено от омраза и жестока ярост.

— Всичко свърши, Роже!

Знаеше, че в оръжието има само един куршум, но и че Роже е прекалено близо, за да не улучи.

— Не е свършило — изръмжа Роже Баскомб.

— Роже, господарите ти са мъртви. Къде е Каролин? Тя те изостави. Ние се носим без посока. Принцът и херцогът на Сталмере са мъртви.

— А херцогът?

— Полковник Аспиш ще го убие. Аз му заповядах. Научих контролната му фраза.

— Кое?

— Зная и твоята, Роже.

— Аз нямам фраза за контрол!

— О, Роже, ти все пак май наистина не знаеш…

Роже присви очи и пръстът му на спусъка се напрегна. Госпожица Темпъл каза бързо и ясно, гледаше го право в очите:

— Синьо, апостол, синьо, министерство, лед, изпиване.

Лицето на Роже се отпусна.

— Седни — заповяда му госпожица Темпъл. — Ще говорим, когато имаме време.

— Къде е графинята? — попита Елоиз.

— Не знам — отговори госпожица Темпъл. — Как е Чан?

Доктор Свенсон пропълзя до Кардинала.

— Елоиз, помогни ми да го преместя. Селесте… — Той посочи металните стълби и принца. — Оранжевата бутилка. Ако не е строшена, донеси ми я веднага!