Гордон Далквист - Стъклените книги на крадците на сънища

От пристигането й до получаването на написаното на фина хартия писмо от Роже бяха минали три месеца. Госпожица Темпъл не беше виждала самия Роже Баскомб от седем дни. Бяха го повикали в Брюксел. След това в провинциалното имение на болния му вуйчо лорд Тар. След това беше нужен на министъра през цялото време, а после и на заместник-министъра, а най-накрая бе откликнал на настоятелната молба на своя братовчедка, която отчаяно се нуждаела от дискретен съвет по имотни и правни въпроси. Но после госпожица Темпъл бе срещнала същата тази братовчедка — прекаляващата и с храната, и с перуките Памела — в един малък ресторант точно когато Роже би трябвало да успокоява тревогите й. Беше съвсем ясно, че единственият източник на безпокойство за Памела е недостигът на кифли. Госпожица Темпъл започна да се чувства несигурна. Мина ден без никакво известие. На осмия ден, на закуска, тя получи от Роже писмо, в което той със съжаление прекъсваше годежа им и завършваше с любезно изразеното желание тя да се постарае никога да не го търси или вижда до самия край на дните си. Други обяснения нямаше.

Никога не й беше хрумвало, че ще я отхвърли така. Едва обърна внимание на начина, по който я отхвърляше — всъщност тя самата би направила подобно нещо точно така (всъщност го беше правила в редица дразнещи ситуации), — но все пак беше болезнено. Разплака се, легна си, сви се на кълбо и се затресе в безмълвни ридания.

Остана в стаята си цял ден. Вечерта отново плака, сама в тъмното. На следващата сутрин ясносивите й очи бяха зачервени, но тя беше твърдо решена да се заеме с проблема, и то бързо.

Светът й се бе променил, но това съвсем не означаваше, че трябва да е хрисима, защото госпожица Темпъл беше хрисима само в най-изключителни случаи. Нещо повече, някои я смятаха, освен за провинциална дивачка и за истинско малко чудовище, защото макар да беше дребничка, по характер беше безжалостна. Беше израснала на остров, светъл и горещ, сред роби, и понеже беше чувствително момиче, това я беше белязало като камшик — макар част от това белязване да беше увереността, че е неприкосновена за камшиците, и вярата, че това ще си остане така.

Госпожица Темпъл беше на двайсет и пет — стара, за да е неомъжена, но тъй като беше прекарала известно време да разочарова ухажорите си на острова, преди да я изпратят през морето в изисканото общество, това не беше задължително в неин ущърб. Беше толкова богата, колкото можеха да я направят плантациите, и достатъчно умна да разбира, че е естествено хората да се интересуват повече от парите й, отколкото от самата нея, така че не взимаше този материалистичен интерес присърце. Всъщност взимаше присърце много малко неща. Изключението — макар сега да й беше трудно да го обясни и макар че липсата на каквито и да било обяснения я дразнеха — беше Роже.

Госпожица Темпъл живееше в стаи в хотел „Бонифас“, модни, но не абсурдни. Имаше външен салон, вътрешен салон, столова, тоалетна, спалня, стая за двете й камериерки, и още една спалня с тоалетна за възрастната й леля Агата, която се издържаше с малък доход от плантацията и като цяло или ядеше, или дремеше, но беше достатъчно уважавана, за да е подходяща придружителка въпреки разсеяността си. Агата, която госпожица Темпъл бе видяла за първи път, когато слезе от кораба, беше позната на семейство Баскомб. Съвсем естествено Роже беше първият мъж с приемлив статус и хубост, на когото госпожица Темпъл бе представена, и тъй като беше лоялна и разумна млада жена, тя не виждаше причина да продължава да търси. Роже, от своя страна, изглежда, я намираше за хубава и възхитителна, така че се сгодиха.

Всички смятаха, че годежът е добър. Като оставим настрана мнението на Роже, дори тези, които намираха прямотата на госпожица Темпъл за трудна, се съгласяваха, че тя е достатъчно хубава. И радостно се съгласяваха, че е богата. Роже Баскомб беше издигаща се фигура във външно министерство, изкачваше се към върха на истинската власт. Изглеждаше добре, когато беше добре облечен, нямаше крещящи недостатъци и имаше повече брадичка и по-малко шкембе от всички в рода Баскомб от две поколения. Времето им заедно беше кратко, но според опита на госпожица Темпъл, наситено. Бяха споделили главозамайващо разнообразие от ястия, бяха се разхождали из паркове и галерии, бяха се взирали в очите си, бяха си разменяли нежни целувки.