Гордон Далквист - Стъклените книги на крадците на сънища

Щеше да е съвсем просто да проследи Роже. Той беше мъж с навици и дори ходеше на обяд по едно и също време и в един и същ ресторант. От другата страна на улицата госпожица Темпъл намери антикварна книжарница и тъй като се налагаше да купи нещо, след като стоя толкова дълго вътре и гледа през прозореца, импулсивно избра пълно четиритомно издание „Илюстрирани жития на морски мъченици“. Книгата беше достатъчно подробна, за да й позволи да се задържи до прозореца, привидно изучавайки цветните илюстрации, докато всъщност гледаше как Роже първо влиза, а после — след час — излиза през тежките врати. Върна се право в министерството. Госпожица Темпъл уреди покупката й да бъде доставена в „Бонифас“ и пак излезе на улицата. Чувстваше се като глупачка.

След миг разсъдъкът й я убеди, че не е толкова глупачка, колкото неопитна наблюдателка. Нямаше смисъл да го гледа извън ресторанта. Само ако беше вътре, можеше да разбере дали Роже се храни сам, или с други, и с кои по-точно — това би било много важна информация. А и освен ако не я беше изоставил само заради работата си — в което се съмняваше, — нямаше да научи нищо, като наблюдава работния му ден. Очевидно беше, че истинските сведения могат да се съберат след работа. Вече бе стигнала другия край на площада и магазините и рязко влезе в един, чиито витрини бяха отрупани с всевъзможни куфари, мушами, тропически шлемове, фенери и свиреп асортимент от бастуни. След малко, след изтощително пазарене, излезе облечена с черна дамска пелерина за път с голяма качулка и хитри джобове. Посещението в друг магазин снабди единия й джоб с театрален бинокъл, а след посещението в трети в другия й джоб натежаха подвързан с кожа бележник и химически молив. След това госпожица Темпъл пи чай.

Между чашите дарджилинг и двете кифли, намазани със сметана, тя започна да пише в бележника, като направи увод на начинанието си и описа подробно свършената досега работа. Това, че вече имаше нещо като униформа и инструменти, правеше всичко много по-лесно и го отдалечаваше от особените й чувства, тъй като задачите, които изискваха дрехи и снаряжение, бяха по дефиниция обективни, дори научни. Като се придържаше към това, тя реши да пише с нещо като шифър, заменяйки личните имена и местата със синоними или игрословици, които се надяваше никой друг, освен нея да не може да разгадае (където се споменаваше министерството, говореше за Минск или дори просто за Русия, а Роже — след сложен поток на мисълта, който започваше с това как той е змия, свалила кожата си, през змия, очарована от привлекателността на други хора, до Индия и накрая, заради все пак забележителното си лично присъствие — стана Раджата). Поради възможността наблюдението й да продължи известно време и при известни неудобства, тя си поръча руло с наденица за по-късно.

Бяха го сложили на масата й опаковано в дебела восъчна хартия, а сега беше в друг джоб на пелерината й.

Макар зимата да вървеше към края си, вечерите бяха по-студени, отколкото обещаваха все по-дългите дни. Госпожица Темпъл излезе от ресторанта в четири — знаеше, че Роже обикновено си тръгва в пет — и нае карета. Каза на кочияша, след като го увери, че ще бъде възнаграден за времето си, че ще следват един джентълмен, най-вероятно в друга карета, и че тя ще потропа, за да му го посочи, когато той се появи. Кочияшът кимна, но не каза нищо. Тя реши, че мълчанието му показва, че това е нещо съвсем обичайно, и се почувства по-уверена. Настани се в каретата, приготви бинокъла и бележника и зачака Роже да се появи.

Тръпката от преследването премина бързо, понеже също така бързо стана ясно, че Роже се е запътил към собствения си дом и нищо повече. Госпожица Темпъл отново беше принудена да допусне възможността отхвърлянето й да е не в полза на съперница, а, така да се каже, непорочно. Да, възможно беше. Може би дори беше за предпочитане. И наистина, докато каретата й се влачеше към дома на Баскомб — път, който тя познаваше толкова добре, че до вчера почти го бе смятала за свой, — тя разсъждаваше за вероятността друга жена да е заела мястото й в сърцето на Роже. Откровено казано, съвсем не й се струваше вероятно. Като погледнеше ежедневието на Роже — от работа на обяд, пак на работа и у дома, където след вечеря без съмнение потъваше в още работа — бе по-разумно да заключи, че я е поставил на второ място след самонадеяната си амбиция. Това й се струваше глупав избор, понеже чувстваше, че би могла да го подкрепя по всякакви хитроумни и фини начини, но поне можеше да види логиката (погрешна, детинска).