Ерик Лустбадер - Кървав сняг

— Отидохме в дачата да търсим Карл Рочев — продължи Джак. — Искахме да говорим с него, това е всичко.

Кириленко продължаваше да мълчи и не обръщаше никакво внимание на Джак и Али. Той беше втренчил заплашителен поглед в Аника, която се беше облегнала равнодушно на стената с ръце, скръстени на гърдите, и го наблюдаваше, както ястреб оглежда змия.

— Когато не го открихме, решихме да си тръгнем и тогава попаднахме на вашите хора — обясняваше Джак.

Кириленко продължаваше да гледа кръвнишки Аника, но ма лицето му се появи самодоволна усмивка, която накара Джак да мисли, че руснакът разполага с информация, която е жизненоважна за тях.

Очевидно и Аника помисли същото, защото се отдели от стената и удари Кириленко с юмрук в челюстта. Кръв опръска реверите на сакото и скута му. — Достатъчно! — извика Джак и хвана дясната й ръка, с която тя замахваше да нанесе нов удар.

— Някой трябва да изтрие тази самодоволна усмивка от грозното му лице.

— И ти ще си тази, която ще го направи, а? — рече Кириленко и изплю гъста розова храчка върху голия бетонен под. — Буйна, избухлива, не се поддава на контрол — с една дума, класически случай на проблем с овладяването на гнева, — всички доклади за теб се оказаха верни.

— Ако с това имаш предвид, че е невъзможно да бъда контролирана, си дяволски прав — заяви Аника, като се отскубна от Джак и се хвърли с глава напред към детектива.

Али застана между двамата и принуди Аника да погледне към нея, вместо към Кириленко, и така да овладее гнева си. Миг по-късно, когато се поуспокои, Аника сложи ръка върху бузата й и кимна с благодарност.

За пръв път Кириленко погледна към Джак.

— Онова, което не мога да разбера, е защо си с това толкова опасно същество. Тя е убийца.

— Всички тук сме убийци, Кириленко — отбеляза Аника.

— Ами момичето?

— Не я забърквай в това — заяви Джак и застана до Аника.

— Вече е твърде късно — рече Кириленко. — От моя гледна точка тя е също толкова виновна, колкото и вие двамата. — Той дръпна глава по-далеч от оголените зъби на Аника. — Накрая ще плати същата цена като вас — това ви го обещавам.

— Виждаш ли, какво ти казвах? — Аника се изправи с ръце на хълбоците. — С човек като него можеш да се разправиш само по един начин.

— Да, разбира се, точно така, убийте ме — озъби се Кириленко. — Това е единственият начин да ме възпрете да ви прибера или да ви убия заради престъпленията ви.

— Не сме извършили никакви престъпления — отвърна Джак.

— Всички така казват — поклати глава Кириленко. — Искало ми се е поне веднъж да се изненадам, но не, вие, убийците, за съжаление сте толкова еднакви, като ято гарвани.

— Трябва да има и друг начин — каза Джак, без да обръща внимание на думите му. — Просто трябва да го открием.

— Пожелавам ти късмет — сви рамене Аника. — Не знам за теб, но аз не възнамерявам да съм тук, когато охраната се появи, за да провери всички празни стаи.

Джак я хвана през кръста и почти насила я завлече в далечния ъгъл на стаята.

— Да спрем това безумие — тихо и заговорнически се обърна Кириленко към Али. — Развържи ме и аз ще се погрижа да не те арестуват и хвърлят в затвора.

— Ти си този, който в момента е затворен — отвърна Али, — и затова се опитваш да се пазариш.

Тя пристъпи към Кириленко, който й се хилеше като маймуна. Изглежда беше сигурен, че я е преценил точно.

— Няма да бъда вечно затворен и когато се…

— Мислиш, че аз съм слабото звено и можеш да ме уплашиш, но аз не се страхувам от теб.

— Али — остро я прекъсна Джак, — моля те, сложи ухо на вратата. Ако чуеш някой да идва, ни кажи.

— А би трябвало да се страхуваш. — Кириленко щракна със зъби към Али като шимпанзе или крокодил. — Ако не ме слушаш, кълна се, че ще ти отхапя главата.

— Али… — предупреди я отново Джак.

Момичето погледна надолу към Кириленко, изплю се в лицето му, след което се обърна, прекоси малката стая и послушно сложи ухо на вратата.

— Сам си го изпроси — засмя се подигравателно Джак на руснака, преди да се обърне отново към Аника и тихо да й каже: — Няма да го убиваш и дума не може да става за това. А и той знае нещо.

— Ами ако просто се преструва, че знае нещо?

— А ако не е така?

Но вниманието на Джак вече беше насочено другаде. Той наблюдаваше Али, която щом чу разговора им, се отдалечи от вратата. Тя тръгна обратно към Кириленко.

Аника забеляза възбудата на Джак и се обърна да види какво става.

— Какво, по дяволите, прави тя? — прошепна рускинята.