Ерик Лустбадер - Кървав сняг

— Времето на Кремъл отмина, ето защо той нанася удари срещу всеки, за който смята, че е враждебно настроен срещу него — каза началникът на ЦРУ, докато прелистваше досието. — Както можете да видите от доказателствата на страница пет, ние сме силно загрижени за Украйна, защото от стратегическа гледна точка тя е крайъгълният камък за всяка руска експанзия. Местоположението на Украйна осигурява на Русия достъп до Черно море и оттам до Средиземноморието. Ако Украйна не е интегрирана, Русия е уязвима от юг и от запад. Освен това преобладаващото рускоговорещо население и фактът, че украинският транспорт е обвързан с руския селскостопански, промишлен и енергиен бизнес, правят приобщаването й жизненоважно. — Крофт затвори папката шумно. — В допълнение към всичко това има още един аспект от плановете на Русия за Украйна, който буди безпокойство. Юкин национализира уранодобивната промишленост на Русия по същия начин, по който постъпи и с „Газпром“. Както и Китай, Русия не си представя бъдещето без замяната на въглищата, петрола и да, даже на природния газ, с атомна енергия. Проблемът е, че самата Русия има по-малко ресурси на уран, отколкото нейните геолози предсказаха само преди три години. Това означава, че Юкин трябва да рискува да излезе извън настоящите граници на страната, за да натрупа резерви.

— Да не си чул нещо, което аз не знам, Боб? — вдигна глава генерал Брент. — Защото няма никакъв признак, че Украйна е или дори би могла да бъде някакъв значим източник на уран.

За пръв път шефът на ЦРУ не изглеждаше толкова самоуверен.

— Точно това, разбира се, е главоблъсканицата, която се опитваме да решим. До момента в Украйна не е имало голямо находище на уран.

Генерал Брент изглеждаше доволен.

— Сър, не се опитвам да омаловажа сериозната работа, която ЦРУ са свършили с този бюлетин — рече той, — но истината е, че през последните осем години беше нанесена такава сериозна вреда на нашите взаимоотношения с Кремъл, че само за да накараме президента Юкин да се съгласи на такава среща на високо равнище, ни се наложи да прекараме безброй часове в усилена работа. Бих искал почтително да изкажа мнението си, че сега не е време за прибързани действия, заплахи или обвинения. Господин президент, постигнахме значителен напредък. Сложихме началото на разведряване в дипломатическите отношения с Русия. Сега ви предстои да подпишете съглашение, което ще предостави изход от безизходицата по отношение на заплахата от иранските ядрени оръжия и ще повиши сигурността на американския народ. — Той огледа стаята и всяко едно от мрачните лица в нея. — Наистина ли искаме да рискуваме онова, което може да се окаже най-голямото постижение на вашия президентски мандат, заради един доклад на разузнаването? Освен това на всички ни е болезнено ясно, че военните ни сили в чужбина са вече на границите на възможностите си.

— Едуард — намеси се вицепрезидентът с измамно мекия си, провлечен тексаски акцент, — сега не можеш да се отклониш от позицията ни. Пресата ще ти съдере кожата, собствената ти партия ще те обвини, че си сменил мнението си по въпроса, който превърна в ключов през първите си сто дни в Белия дом.

За момент настъпи мълчание и всички погледнаха към Карсън в очакване на неговия отговор. Той беше заложил репутацията си на това сближаване с Русия. Беше изразходвал доста от политическия си капитал за двата законопроекта, които Конгресът не прие. Ако не постигнеше съглашение с Юкин, той рискуваше да не успее да направи нищо друго до края на мандата си и да загуби шанса за втори мандат.

Независимо какво беше личното му отношение по въпроса, всички присъстващи знаеха, че президентът няма избор.

Карсън потърси с поглед малкото момче, но него вече го нямаше, вероятно бе напъхано на задната седалка на някоя от анонимно изглеждащите лимузини. Дали още плачеше или за пред семейството си отново беше сложило на лицето си маската на спокойствие? „Всичко ще бъде наред“, помисли си Карсън. След това вниманието му се насочи обратно към темата на разговора и той въздъхна.

— Генералът е прав. За момента ще забравим за този разузнавателен доклад и онова, за което разговаряхме тук днес, не бива да се разпространява. — Той се обърна към началника на ЦРУ. — Боб, междувременно нека твоите хора продължат да работят по този бюлетин. Искам подробности. Ако и когато момчетата ти открият решаващи доказателства, ще действаме, но нито миг по-рано. И, Денис, продължавай разследването на смъртта на Лойд с всички възможни средства. Ако в нея има нещо нередно, искам да го узная веднага. Разбрахме ли се? — Той кимна. — Добре. Благодаря ви, господа, за вашия ценен принос и мненията ви. Сега е време да се върна в Москва. Генерале, имате по-малко от два часа да се приготвите и да отлетите за „Андрюс“. Искам да сте с мен, когато отново се срещна с президента Юкин. Денис, ти ще дойдеш с мен.