Ерик Лустбадер - Кървав сняг

Веднага щом се качиха в президентската лимузина на път за военновъздушната база „Андрюс“, Карсън се обърна към дългогодишния си довереник Денис Пол и потупвайки бюлетина на ЦРУ върху крака си, каза:

— Ако трябва да съм честен, Дени, този доклад ме разтревожи — особено плановете на Юкин за Украйна. Нахлуването в Грузия само по себе си беше достатъчно лошо, но ако той реши да действа срещу Украйна, как бихме могли да наблюдаваме, без да се намесваме?

— Докладът е на разузнаването и като всички разузнавателни сведения не бива да бъде приеман като абсолютна истина — отвърна Пол и се облегна в луксозната седалка. — Освен това след шест години на постоянни битки нашите военни трябва най-сетне да бъдат изтеглени от бойните полета. Хората имат нужда да се отпуснат малко. Но дори и сведенията от разузнаването да са верни, това не би променило нищо, нали? Намеренията ви са официално документирани и позицията ви е ясна. — Той извади пура от джоба на сакото си, захапа я и започна да търси кибрит или запалка. — Няма значение какви действия ще планира или предприеме Юкин. Няма значение и дали харесвате или мразите кучия син. Споразумението трябва да бъде подписано, и то възможно най-бързо.

— Съгласен съм, но Брент ме кара да претупам второстепенните точки от преговорите.

— Не му обръщайте внимание — твърдо предложи Пол. — Трябва да отбележа, че при подписано споразумение за сигурност ръцете на Юкин ще са вързани. Той няма да може да следва сценария, очертан от Боб — не и ако иска да сме негови съюзници. Не, най-добрият начин да предотвратим руската експанзия е да изпълним последователно обещанията ви по възможно най-бързия начин.

— На власт съм по-малко от деветдесет дни и ръцете ми вече са мръсни — заяви Карсън и захвърли папката настрани.

— Мръсните ръце са част от политиката — отбеляза проницателно Пол, докато запалваше пурата си. — Номерът е човек да управлява, без да се безпокои за тях.

— Не, номерът е да ги миеш постоянно.

— Лейди Макбет е опитала това без успех — рече Пол, като доволно пушеше пурата си.

— Лейди Макбет е била луда.

— Струва ми се, че лудостта е присъща за политиката или поне свръхестествената способност да разсъждаваш логично, която може да се сметне за своеобразна лудост.

— Способността за логично разсъждение е отличителна черта на всички човешки същества — каза Карсън.

— Може и да е така — съгласи се Пол иззад облак от ароматен дим, — но не и в такъв широк мащаб.

— Така или иначе не за пръв път си цапам ръцете — изсумтя Карсън.

— А и двамата знаем, че няма да е и последният.

Пол се протегна, натисна бутона и стъклото, отделящо ги от предната част на колата, се плъзна на мястото си и така гарантира, че разговорът им няма да бъде чут дори от шофьора или от придружителя от Сикрет Сървис, който седеше до него.

— Като стана дума за това — подхвана Пол с тих глас, — искам да проведа разследване на всички в кабинета.

Президентът се изправи на седалката си.

— Подозираш ли някого? И в какво?

— В нищо и във всичко. — Пол извади пурата измежду зъбите си. — Ето как изглежда ситуацията от моята необичайна гледна точка, Едуард. Честно казано, не вярвам на никого от вътрешния ви кръг. Мисля, че Бенсън и Томсън са взели мерки да узнават за всеки ваш ход още преди да сте го направили.

— Дени, това, което казваш…

— Моля, оставете ме да довърша, сър — първите ви две инициативи бяха осуетени от Конгреса, което е неприятно поражение за един новоизбран президент. Припомнете си, че Лойд Бърнс ви уверяваше, че ще имате гласовете, които ще ви осигурят приемането на проектозакона, но необяснимо как се оказа, че той греши. Сякаш някой беше разговарял с подходящите конгресмени преди Бърнс, което би могло да се случи само ако опозицията знае за решенията, взети от кабинета ви.

Президентът въздъхна разтревожено.

— Стига, Дени. Познавам те отдавна, но това звучи абсурдно. Онова, което намекваш, е, че член на моя кабинет снася информация на враговете ми.

— Не го намеквам, господин президент, заявявам го съвсем недвусмислено и ясно.

— Въз основа на какво? На косвени доказателства и на поредица от временни неуспехи, които са съвсем нормални…

— С цялото ми дължимо уважение, Едуард, поредицата от неуспехи, с които се сблъскахме, са всичко друго, но не и нормални.

Президентът изсумтя раздразнено.

— Но за това може да има множество обяснения, които да са съвсем невинни.