Ерик Лустбадер - Кървав сняг

Дотогава вече бяха стигнали зад къщата, приблизително под ъгъл от четирийсет и пет градуса спрямо дясното й крило, в посока обратна на часовниковата стрелка. След като превалиха едно възвишение, те забелязаха вода, която беше малко езерце или голям вир — от мястото, където се намираха, беше трудно да се прецени. Но онова, което ги изненада, беше малкото семейно гробище в съседната низина, засадено с големи плачещи върби, които толкова жадуваха за вода. Тук бяха надгробните камъни на може би четири или пет членове на семейството — всички те предци на Магнусен, както се досети Джак, след като ги огледа. По някаква причина мозъкът му разпознаваше най-бързо буквите „М“ и „С“.

— Баща, майка и брат, струва ми се — каза Али, когато се доближи до него. — На всеки камък е написано мястото, където са умрели, заедно с датата. — Тя присви очи под разсеяната слънчева светлина. — Мисля, че бащата е бил по-стар с десет години, но любопитното е, че макар и двамата с майката да са умрели в една и съща седмица, мястото е било различно. Кой ли е бил умникът? — зачуди се тя. — Може би бащата е направил парите.

В този момент чуха, че Аника ги вика. Обърнаха се и я видяха да стои на отсрещния хълм и да им маха. Джак се зачуди какво ли е открила и закрачи нагоре по лекия наклон, а Али забърза след него.

— Погледнете. — Аника посочи вляво от тях, веднага щом се изкачиха на билото на хълма.

Сега вече Джак знаеше със сигурност онова, което беше подозирал — че Магнусен, пилеейки пари като пиян моряк, беше наредил да построят изкуственото езерце или басейн, защото върху една вдадена навътре във водата ивица земя, която разделяше бистрата вода на две идеално равни половини, имаше каменна пергола — скъпа и безполезна сграда в класически римски стил. Но не постройката бе привлякла вниманието на Аника. По-скоро това беше седящата фигура, потънала в сянката под купола на сградата. От тяхната гледна точка можеха да видят, че фигурата е леко наклонена напред, с ръце на коленете, и изглежда като човек, потънал в дълбок размисъл.

Те се спуснаха по другата страна на хълма и минаха по влажната, покрита с мъх земя около подобните на скелети плачещи върби, чиито клони се извиваха над главите им като плетеница от ревматични пръсти. Заобиколиха края на езерото и тръгнаха по малкия полуостров. От този ъгъл не можеше да се различи нищо от фигурата, освен че принадлежеше на мъж.

— Магнусен? — извика Джак.

Но ако Магнусен беше излетял от кафеза, както беше предположил Джак, то мъжът нямаше да отговори на това име. И той не го направи, а остана в същото положение, потънал в дълбок размисъл.

Приближиха се още по-предпазливо, а Джак, който усещаше неприятно изтръпване по гръбнака, заобиколи фигурата, за да застане пред нея. Той изгледа изпитателно мъжа за момент и след това каза много тихо:

— Али, моля те, остани там, където си!

Любопитството й надделя и тя не можа да се сдържи да не пристъпи още една крачка напред, но все пак нещо в тона на Джак я накара да спре.

— Защо? Какво става?

През това време Аника вече се беше присъединила към Джак пред фигурата, чиито очи бяха вперени в хоризонта. Мъжът седеше върху люлеещ се дървен стол, боядисан в ярки цветове. Заради многото кръв и зеещата дупка в гърдите му в началото беше трудно да се забележи, но горната част на всяко от бедрата му, на мястото, където те се свързваха с таза, беше пробита с по една сулица, която изглеждаше идентична с онази, използвана при убийството на младата жена. Някаква ужасяваща в яростта си сила бе прокарала оръжията през целия мускул и тлъстините, така че краищата им се бяха забили дълбоко в дървото отдолу и бяха приковали жертвата към стола.

— Това е мъжът от снимката в дачата — рече Аника. — Това е Карл Рочев.

Джак коленичи пред поредния пример за варварството на човека.

— Което означава, че главният ни заподозрян в убийството на любовницата сам се е превърнал в жертва на убийство.

— Не че това има някакво особено значение. Стигнахме до задънена улица — въздъхна Аника. — Това убийство не ни обяснява почти нищо.

— Напротив — възрази Джак и се изправи. — Това е доказателство, че смъртта на сенатор Бърнс не е била случайна. Той е бил убит заради нещо, което Рочев му е казал, нещо, което сенаторът е щял да разкаже на някой друг. — Той протегна ръка да докосне едната от дръжките, после размисли и вместо това напъха ръце в джобовете си. — Запушват дупките, от които е изтекла информацията, една по една.