Ерик Лустбадер - Кървав сняг

Бойер беше дребен мъж с изпито и алчно лице и ръце на закоравял колекционер, които непрекъснато се движеха. Той въртеше отново и отново оръжието на убийството под голяма лупа със светещ флуоресцентен пръстен. Седеше свит на високия си стол и приличаше на Боб Кратчит, прегърбен над изцапаното си с мастило бюро в мрачната си малка килия, както Чарлс Дикенс беше описал подобното му на затвор работно място.

— Сулицата е едно от оръжията, които общо се наричат разцепващи, защото — виждате ли тук колко красив и функционален е върхът с форма на ромб — те са били изковавани, за да пробиват бронята — обясни Бойер, въодушевен от задачата, която му бе поставила Аника. — Това е метателно копие, макар да е служело и за промушване в близък бой, от там идва и прякорът му „промушвачът“. Оръжия като това и доста по-голямото копие за глигани, чийто връх е бил оформен като пика, са били употребявани от руските войници още през хиляда триста седемдесет и осма година в ожесточената битка в Рязанск. Кавалерийските полкове на руските казаци използвали тези оръжия, за да разбият нашественическата армия на татарите. — Той вдигна поглед към Аника. — Интересно е, но не мога да ви дам много за него. Като изключим някои отделни колекционери и вероятно някой музей, няма пазар за тези неща. Освен това не е пълен комплект.

— Пълен комплект ли? — попита Джак, докато държеше под око Али, която тършуваше из претъпкания и твърде топъл магазин. — Какво имате предвид?

— Обикновено сулиците са били по три, прибрани в елаегнус — малък калъф от обработена кожа, който се носел върху левия хълбок. — Той поклати глава. — Без своите братя — или сестри — това копие не струва почти нищо.

— Не искам да го продавам — заяви Аника. — Искам да разбера кой е собственикът му.

— Това може да се окаже трудно — намръщи се Бойер.

Той вдигна телефона и проведе няколко разговора. През това време Джак отиде да намери Али, която беше изчезнала зад една стъклена витрина, пълна с медни чайници и самовари. Откри я да разглежда лист хартия, който не беше компютърна разпечатка. На него имаше списък с доставките, които или бяха заминали през последните няколко дни, или предстоеше да бъдат опаковани и изпратени. До всеки артикул имаше и име. Тя посочи безмълвно към едно име, М. Магнусен, придружено от адрес, написани над артикул със следното наименование: „Три сулици (комплект) в оригинален елаегнус от около 1885 г., осигурени от Дж. Лач. — за незабавна доставка.“ Последното беше отбелязано в червено.

Като видя, че той се затруднява да прочете списъка, Али го накара да се наведе, за да прошепне в ухото му бележката заедно с името и адреса на получателя.

Джак я накара да върне бележката там, откъдето я беше взела, след това я хвана за ръка и я поведе обратно към предната част на магазина.

Бойер тъкмо поставяше обратно слушалката.

— Боя се, че нямах късмет — неискрено се усмихна той.

— Няма значение — намеси се Джак. — Благодаря за времето, което ни отделихте. — Той взе оръжието на убийството и се обърна към Аника. — Закъсняваме за среща. Доктор Сосименко трябва да смени превръзката ти.

Аника спокойно се включи в играта, макар вероятно да беше изненадана не по-малко от Бойер.

— О, да. Така се унесох тук, че напълно забравих за нея. Хайде, скъпа — каза тя на Али, хвана я за ръката и се отправи към вратата, следвана от Джак.

— За какво беше всичко това? — попита Аника, когато вече бяха навън.

— В колата! — отсече Джак. — Бързо!

Подхвърли ключовете на Аника и тя се мушна зад волана, той седна до нея, а Али се настани на задната седалка.

Аника запали, вмъкна се в уличното движение и попита:

— Имаме ли някаква посока или известно време да се въртя в кръг?

— Върти се в кръг — отвърна Джак, докато се взираше напрегнато в страничното огледало.

— Това беше шега, Джак.

— Знам, но искам да се уверя, че не ни следят.

— Добре — рече тя и зави надясно на първия светофар, — предавам се.

— В задната част на магазина Али намери товарителница за сулици с калъф, които трябва да бъдат доставени на клиент на име М. Магнусен.

— Което означава, че Бойер ни излъга — кимна Аника.

— Тогава на кого, по дяволите, се обади той? — попита Джак.

— На СБУ или на ченгетата? — предположи Аника.

— Или може би на този Магнусен, който е поискал от него да следи за всеки, който се появи с копие за пробиване на белия дроб.

— Мислиш, че той е убиецът ли? — каза Али, привеждайки се напред с лице между тях.