Ерик Лустбадер - Кървав сняг

— Не мога да определя страданието на Аника, защото до ден-днешен не знам какво й се е случило.

— Дори и да знаеше, каква щеше да е ползата, освен че щеше да ти донесе още болка и самообвинения? А, скъпи мой, ти вече изпитваш достатъчно и от двете. — Тя побутна чинията със сладкиша по-близо до него. — Хайде, хапни нещо! Ще се почувстваш по-добре.

— По дяволите! Нищо няма да ме накара да се почувствам по-добре! — Той се отдръпна от нея и почти едновременно с това се изправи.

При рязкото си движение събори чинията от масата. Тя се разби на стотици парчета в излъскания до блясък под. Навсякъде се разпиляха трохи от сладкиша.

Той застана прав до стената и захапа едно от кокалчетата на ръката си, докато сиамската котка на Катя изпълзя изпод дивана, където се беше скрила при суматохата, наведе глава и започна методично да си хапва от десерта.

Катя не каза нищо. Тя отиде в кухнята, върна се с метла и лопата и коленичи на пода.

— Недей — каза той. — Аз ще го събера.

Приведе се, много нежно взе метлата и лопатата от ръцете й и прекара следващите няколко минути в почистване. Котката се приближи до него, изви гръб и се отърка в крака му. Когато Гурджиев приключи, на пода не беше останало нито едно парче от порцелана, нито троха от сладкиша. Явно сиамската котка, която се облизваше, нямаше нищо против — беше си похапнала доста добре. Катя я беше научила да е придирчива към храната като истинска малка дама.

— Утре ще излъскам пода — успокои го Катя и му махна да седне срещу нея, след като възрастният мъж изхвърли насъбрания боклук.

Той прие поканата й и седна тихо, с ръце между краката като ученик, хванат да прави пакост.

— Чуй ме, скъпи, има някои неща в живота, които не ни е съдено да знаем. Има въпроси, на които не получаваме отговор, макар да ги задаваме отново и отново. Трябва да се опиташ да приемеш това, въпреки че знам по-добре от всеки друг, че това противоречи на твоята същност. Ти си мъж, роден да намира отговорите на най-трудните въпроси, и когато това се превърне в норма на поведение, не е лесно да погледнеш към една празна стена и да си кажеш, че това е всичко и няма нищо зад нея. Защото, скъпи мой, да, това е всичко. Що се касае до Аника, в сърцето й има важни тайни, които не можеш да знаеш. Мракът зад тази стена е нейна собственост, не твоя, каквото и да си мислиш. Знам, че приемаш това за провал. „Трябваше да го знам, трябваше да го предвидя“ — това са думите на мъжа, който търси истината. Както Аполон е донесъл светлина на света, така и ти всеки ден откриваш отговори, но понеже нямаш отговора на онова, което се е случило с Аника…

— Трябваше да я защитя.

— В един съвършен свят, да — отбеляза Катя, — но, скъпи, в един съвършен свят нямаше да е нужно да я защитаваш. — Очите й намериха неговите и тя се усмихна. — Ала този свят е далеч от съвършенството и нищо не става лесно или бързо, нито по начина, по който ни се иска. Светът е неразбираем и колкото повече се стремим да го проумеем, толкова по-загадъчен става той. И знаеш ли защо е така? Животът е низ от морални компромиси и с всеки компромис, който правим, губим по малка частица от себе си. Когато не се налага да правим компромиси, трябва да правим жертви, а жертвите ни променят безвъзвратно, докато не заприличаме на онова дърво отвън. Помисли какво си пожертвал за Аника — отиде до края на света, до място, което дори не съществува на картите, за да я предпазиш. Моля те, помисли за това следващия път, когато ти се прииска да кажеш: „Трябваше да го знам, трябваше да го предвидя.“

— Да, да, това е истина — отвърна той с глас, който го издаваше, че разумът му мисли едно, а сърцето му чувства друго.

Беше му нужно усилие, за да отвърне на усмивката й, но по погледа й разбра, че тя бе оценила това.

— Всичко, което каза, е истина. — Той се огледа наоколо, сякаш се бе събудил от сън. — Ще ти купя нова чиния.

— Благодаря, но не се безпокой за това. Не е първата, която си чупил, и няма да е последната — засмя се тя. — Затова ти сервирам в този сервиз — той беше сватбен подарък от майка ми и никога не съм го харесвала особено. Толкова е… не знам, може би викториански. На нея много й подхождаше, но не и на мен.

— Майка ти и нейните лъжи — рече той и печално поклати благородната си глава.

— Лъжите са онова, което ни събра — отбеляза тя. — Лъжите, които трябваше да създадем, и което е далеч по-лошо, да задълбочаваме, за да продължим с живота си. И тези лъжи изискваха морални компромиси и жертви, които не бихме променили, макар и да съжаляваме за тях. Аз излъгах съпруга си, а ти излъга Батчук. Аз станах приятелка на съпруга си, за да не може той никога да разбере колко ми е противен, а парите му ми дадоха свободата да живея живота си както искам. За него аз не съществувах като сексуален обект, а дори и да съм била такъв, това е продължило месеци или може би дори седмици. Що се отнася до теб, скъпи мой — тя се наведе и го целуна по бузата, — ти се помири с Батчук, защото всичко в твоя свят зависеше от съюза ти с него. Беше необходимо цялото ти умение и чар, за да го убедиш в искреността, си, защото той знаеше много добре, че имаш всички основания да искаш да го унищожиш. Чудя се как успя да го постигнеш? Аз самата не бих могла да се справя, макар че доста усъвършенствах актьорските си умения през годините.