Ерик Лустбадер - Кървав сняг

— Ако това не е тоталитаризъм — намеси се Бенсън, загледан надолу към насъбралите се шарани, — тогава не знам какво е.

— Освен това той превърна изборите за губернатори в подигравка — продължи Томсън, сякаш Бенсън не беше казал нищо. — Никой не може да влезе в предварителните списъци, ако не е одобрен от Юкин.

— Или пък от неговия главен палач Ориел Йовович Батчук — добави Бенсън, без да влага ирония в думите си.

— Това е същото. — Томсън сви рамене. — Батчук е вицепремиер. Той е човек на Юкин и зависи от властта му. Но в известен смисъл Майлс е прав — дори и сам по себе си Батчук е труден противник.

— Като шибан Сталин на новото време — разгорещи се Бенсън. — По ръцете му има толкова много кръв, че хората казват, че живее в кланица.

— Много смешно — рече Пол.

— Той е руснак — каза Бенсън с равен тон, — така че кой, по дяволите, знае, може да е истина!

— Хитро копеле е тоя Батчук. — Томсън срещна погледа на Пол. — По-хитър е дори от Йосиф Висарионович. — Имаше предвид Сталин.

— И къде ни води всичко това? — попита Пол.

— Отличен въпрос — отбеляза Томсън и започна да се изкачва по извития мост, а другите двама го последваха.

В най-високата част на арката му той спря, хвана се за парапета и се загледа надолу в дълбините на езерцето.

— Генерал Брент е сключил някаква лична сделка с президента Юкин, нямаме никаква представа за подробностите, но мога да ви заявя недвусмислено, че веднага щом разбрахме за това, прекъснахме всякаква връзка с него. Въпреки това Брент е в Русия, действа на своя глава, взел е закона в ръцете си и ние нямаме начин да го спрем.

— Батчук ръководи „Тринадесет“ — обясни Каркишвили на Джак, — което е тайна структура…

— Знам какво е „Тринадесет“ — прекъсна го Джак.

— Продължавате да ме изненадвате, господин Макклюр, наистина е така — повдигна вежди Каркишвили. — Но вероятно не знаете, че „Тринадесет“ бе създадена от Батчук по една-единствена причина — заради тайното разкриване на огромно находище от уран, вероятно едно от най-големите в света, в Североизточна Украйна, много близо до руската граница. Добавете към това и факта, че Кремъл установи, че собствените му запаси от уран са далеч по-малки от очакваното, и ето ви зараждаща се международна криза в чудовищни размери. Онова, което е от съществено значение, за да се разбере защо сегашната ситуация се е превърнала в криза, е обстоятелството, че Русия е твърдо решена да използва ядрена енергия — продължи Каркишвили. — Ние, тоест членовете на АУРА, на свой ред сме твърдо решени да запазим частна индустрията, свързана с производството на ядрена електроенергия, за да възпрепятстваме експанзионистките планове на Кремъл. Докато можехме, се борехме с Юкин, но той затвърди властта си твърде бързо и твърде добре. С помощта на Батчук президентът проникна зад защитите ни, обвини ни във финансови злоупотреби, а в случаите, когато това не свърши работа или не беше достатъчно — направо в държавна измяна. Присвои си нашите компании и щеше да ни изпрати в Сибир, ако не бяхме предупредени и не бяхме избягали тук, в Украйна.

Лошото време вече беше дошло откъм Черно море и дъждът биеше в стъклата на прозорците, докато Джак, Аника и Али седяха край огромната маса от полирано дърво в обширната трапезария в къщата на Микал Магнусен. С тях бяха и четирима членове на АУРА — широкоплещести мъже с лукави очи и без никакъв усет за изтънченост. Пред тях бяха наредени чинии с храна и кристални гарафи с водка, сливовица и сода. Трапезата беше достатъчна за цяла дузина хора, но никой не ядеше.

— Сега се случи най-лошото — отбеляза Каркишвили. — След като ние се оттеглихме, Юкин национализира ураниевия консорциум, точно както постъпи и с „Газпром“. Той беше стигнал до същото заключение, до което бяхме стигнали и ние почти десет години по-рано — че зависимостта на Русия от чуждия петрол, особено този на Иран, я поставя в стратегически неизгодно положение. Ето защо Юкин се съгласи на това руско-американско споразумение. Той не е против да направи отстъпки в традиционните си делови взаимоотношения с Иран, стига да има постоянна доставка на уран.

— Но това е невъзможно без огромното украинско находище.

Всички се обърнаха към мъжа, който беше влязъл в стаята. Той беше мрачно красив с грубата, недодялана хубост на Шон Конъри или Клайв Оуен. Косата му беше прошарена, а цветът на очите му беше такъв, сякаш мъжът е пътувал през снежна буря, за да стигне дотук. И кой знае — в миналото на този човек може би наистина се бяха случили метафорични снежни бури.