Ерик Лустбадер - Кървав сняг

— След което можете да се сбогувате с втория мандат — добави Томсън с професорски тон. — Вие и Едуард Карсън имате и лични взаимоотношения, нали? Искам да кажа, че сте приятели.

— „Приятелите не позволяват на своите приятели да шофират, когато са пили“ — цитира Бенсън една често показвана телевизионна реклама. — С други думи, генерал Брент е този, който шофира колата на президента, и той е много, много пиян.

Пол прокара ръка през косата си, но запази спокойно изражение. С тези двамата той имаше усещането, че пристъпва по много тънък лед. В момента имаше нужда да отстъпи крачка назад и да оцени бързо променящата се ситуация с проницателен поглед и трезв ум. Беше очевидно, че тези мъже си изкарват прехраната, възползвайки се от слабостите и грешките на другите, но сега самите те бяха допуснали грешка и бяха сбъркали в предвижданията си. Или пък сериозно бяха подценили Брент. Съдейки по онова, което му бяха казали досега, това беше една възможност, която те бяха пропуснали, и Пол нямаше намерение да насочи вниманието им към нея. Възможностите, които бяха изложили, бяха две: първо, генерал Брент се бе превърнал в Кърц, както образно се бе изразил Бенсън; второ, той ги беше надхитрил и беше използвал ресурсите им, за да създаде съюза си с Юкин, след което ги бе изоставил с наближаването на решаващия момент, в който Юкин и Карсън се готвеха да подпишат историческото споразумение. Ако Томсън и Бенсън казваха истината, светът щеше да види как високопоставен американски военен и един от най-близките съветници на президента се оказва съюзник на президента на Русия.

Разбира се, имаше и още една възможност, която се набиваше на очи — че двамата мъже се опитват да му извъртят страхотен номер, за да го накарат да попречи на Карсън да подпише споразумението, чиято цел беше точно онова, за което се молеха президентът и цялата му администрация — да се прекрати ядрената програма на Иран. Без внесените от Русия части, гориво и експертен опит иранците нямаше да имат друг избор, освен драстично да ограничат програмата или изцяло да я спрат.

Такава беше гатанката, пред която беше изправен Пол, и мрежата, от която трябваше да измъкне себе си и президента, без да навреди на репутацията му или да изложи на опасност споразумението за сигурност. Това му напомни за класическата главоблъсканица за пътешественика, който минавал през страна, населявана от две племена. Членовете на едното племе винаги казвали истината, а членовете на другото постоянно лъжели. Племето, което непрекъснато лъжело, било от диваци и канибали. Изследователят попаднал на група ловци, които бързо го обкръжили. Ала тъй като и двете племена му изглеждали еднакви, той разбрал в какво ужасно опасно положение се е оказал. Трябвало да зададе два въпроса. Първият бил „От кое племе сте?“, а вторият — „Ще ме изядете ли?“. Но към което и племе да принадлежали мъжете, те щели да му дадат едни и същи отговори — „Ние сме от племето, което никога не лъже“ и „Няма да те изядем“. И все пак крайният резултат щял да бъде съвсем различен — или щял да бъде в безопасност, или щял да умре от ужасна смърт.

Сега Пол беше изправен пред подобна ситуация — смъртоносна в политическо отношение, без възможност за допускане на грешка. Дали Томсън и Бенсън бяха членове на племето, което казва истината, или на онова, което лъже? Ако действаше в съответствие с тяхната информация и се окажеше, че те всъщност лъжат, той щеше да изложи на опасност не само президентството на Едуард Карсън, но и бъдещата сигурност на Америка. Но ако те казваха истината и той не предприемеше никакви действия, защото смяташе, че лъжат, щеше да се повтори същият кошмарен сценарий.

— Защо генерал Брент е издал заповед за ликвидирането на Джак Макклюр? — попита Пол.

— Не знаем — отвърна Томсън. — Единственото, което можем да кажем, е, че Брент трябва да е усетил, че Макклюр представлява непосредствена опасност за личната му сделка с Юкин.

Сега Пол знаеше, че трябва да каже на президента и да го накара да анулира заповедта, преди Джак да бъде убит. Искаше му се от все сърце Джак Макклюр да беше тук с него. Той щеше да разплете тази привидно безизходна ситуация, защото щеше да види нейни страни, които Пол не забелязваше. Но Джак не беше тук и Пол знаеше, че трябва да вземе важното решение какво да каже на Карсън. Той напрегна мозъка си, за да намери някакъв изход или поне да промени шансовете от петдесет на петдесет към процент, който да е по-благоприятен за него и за президента.