Ерик Лустбадер - Кървав сняг

Той се обърна към Джак:

— Аз съм Микал Магнусен. Извинявам се, че не бях тук, когато пристигнахте. — Той направи пауза, изчаквайки появилия се помощник да прошепне нещо кратко в ухото на Каркишвили.

Каркишвили хвърли неволен поглед на Аника, който беше толкова бърз и предпазлив, че беше твърде възможно само Джак да го е забелязал.

— Затова Юкин има намерение да открадне урана — продължи Магнусен, — като използва служителите на „Тринадесет“.

— Доколкото знам, за да заработи една ураниева мина, са нужни десетина години — вметна Джак. — Не разбирам как нахлуването на територията на Украйна ще помогне в това отношение.

— А, точно тук е истинската гениалност на плана на Батчук. — Тези думи дойдоха от Маленко, друг от олигарсите дисиденти.

Плещест и плешив, той приличаше на кегла за боулинг и имаше издадената челюст на хищник и малки уши, разположени абсурдно ниско на главата му.

— Войските ще бъдат изпратени под предлог, че помагат на Украйна, но веднъж след като се установят в района, те няма да си тръгнат. Вместо това ще направят защитен пръстен, така че руските танкове да могат да пресекат границата.

— Ще бъде като шибана малка Чехословакия — намеси се друг олигарх, Глазков, като имаше предвид нахлуването на Съветския съюз в Чехословакия през 1968 г., — само дето руснаците ще спрат на пределите на урановото находище.

— Не могат просто да нахлуят в Украйна под измислен претекст — възрази Джак.

— Ще го сторят точно както го направиха в Грузия, където техните войски остават разгърнати.

— Икономическата ситуация в Украйна, особено в източната част, е бедствена до такава степен, че в няколко градове избухнаха размирици, които се разпространяват из цялата страна. — Магнусен говореше на хората, седнали на масата, но самият той остана прав. — Опитът ми подсказва, че несъмнено Юкин ще използва тази икономическа криза, заявявайки, че войските му навлизат, за да защитят интересите както на Русия, така и на Украйна.

— Но нашият проблем, който е и ваш, господин Макклюр, не е само Кремъл — продължи Каркишвили, — а и един от вашите сънародници. Юкин е подпомаган от американец на име Брент — ваш генерал и съветник на президента ви.

— Генерал Брент е архитектът на настоящото споразумение между Юкин и Карсън — обясни Джак. — Успехът на Карсън като президент е повече или по-малко свързан с ратифицирането на споразумението от двете страни.

— Това споразумение за сигурност е абсолютно вредно. След като бъде подписано, Юкин и Батчук ще изпратят своите войници от „Тринадесет“ в Украйна. Русия ще завладее урановото находище и заради споразумението със Съединените щати никой няма да посмее да спре Юкин.

— Съединените щати и президентът Карсън ще го спрат.

— Наистина ли го вярвате? — попита Магнусен. — Знаете много добре, че основната причина президентът Карсън да се съгласи на споразумението е желанието му да махне иранската ядрена карта от масата. По този конкретен въпрос Юкин ще спази думата си. Той е решил да хвърли Иран на вълците в замяна на това богато ураново находище, което ще задоволи нарастващите нужди на руските ядрени централи за десетилетия напред.

Умът на Джак работеше с бясна скорост.

— Ако Карсън вдигне ръка срещу руското нашествие в Украйна, той рискува Юкин да възобнови ядрената си търговия с Иран. И, разбира се, той няма да се осмели да направи това — цялото споразумение е изградено върху идеята за неутрализирането на ядрената програма на Иран.

— Схванали сте същността — кимна Каркишвили.

Внезапно умът на Джак му осигури различна гледна точка над ситуацията.

— Става дума за генерал Брент, нали? — попита той. — Той е сключил лична сделка с Юкин и в замяна на помощта си при подписването на споразумението ще получи дял от печалбите от урановото находище в Украйна.

В стаята настъпи пълна тишина.

— Виждаш ли, Микал — обърна се Каркишвили към Магнусен, — бях прав да поверя тази част от нашия план на Аника. — След това се обърна към самата нея: — Намерила си идеалния човек, скъпа моя. Поздравления!

— Така че, както виждате — каза Томсън, — Брент е проблемът. Той излезе извън нашия контрол. Ние нямаме никаква власт в тази администрация, но вие имате.

Пол си пое дълбоко дъх.

— Нека изясним нещо — вие сте вербували Брент и сега искате от мен да оправя бъркотията, останала след него и след вас? — Той се засмя. — И защо, за бога, бих направил това?

— Защото, ако не го направите — отвърна Бенсън, — когато сделката на Брент с Юкин излезе наяве, вашият президент ще се окаже в затруднено положение. Положение, с което няма лесно да се справи, повярвайте ми.