Али Найт - Лъжи

— Името ми е Кейт. Престани да ме наричаш Форман.

Той кима и издува червендалестите си бузи.

— Току-що чух разговор в коридора. — Тео млъква и аз вдигам глава. — Изглежда, има разцепление в редиците. О’Шей не е сто процента убедена, че знаят истинската история…

— Не е!

— Но тя е самотен глас в пустиня. Натискът да ти предявят обвинение ще се засилва.

— Къде вижда разминавания О’Шей?

— Боя се, че не знам. Те ще поискат да те задържат до утре, но повикаха някъде О’Шей. Е, ще се видим сутринта.

Сядам на синтетичното одеяло на леглото в килията. Не искам да видя Тео, а децата си.

— Може ли да ми донесеш чаша чай и „Сникърс“? — питам и Тео спира и се почесва. — Хайде, видях автомата в коридора. — Той кима и след няколко минути изпълнява желанието ми.

Изобщо не заспивам. Гледам на тавана стрелката, сочеща към Мека. На курса по методи на разпит научих, че първото, което следователят трябва да направи, е да накара заподозреният да престане да повтаря, че е невинен. Колкото повече го казва, толкова повече се убеждава в това и става по-трудно да се изтръгнат самопризнания. Аз си го повтарям толкова често, че се превръща в мантра. Повтарям си го в случай, че започна да се колебая, защото доказателствата срещу мен се трупат като сняг на планински склон и съм на път да ме затрупа лавина. Порша е осигурила алиби на Пол. Пол, ти си нагласил всичко. Спомням си какво ми каза веднъж. Изискват се едни и същи усилия независимо дали за нещо малко или нещо голямо.

Ти се прицели колкото е възможно най-високо. Замислям се за снимката ми с шала. Пол е планирал всичко много отдавна. Докосвам стената от бетонни блокове и прокарвам длан по зърнестата грапавост. Някой е надраскал: „Да ти го начукам“. Не бих се изразила по-добре. Не разбирам защо Пол би ме натопил. Допълнителните пари не са достатъчен мотив, защото го познавам отлично, но не виждам какво пропускам. Трябва да говоря с Лекс, да задам правилните въпроси и да получа правилните отговори. Трябва да се измъкна оттук. Прокарвам пръсти по носа и брадичката си. Ако изляза оттук, тогава сме ти или аз, Пол.

Сигурно е настъпило утрото, защото О’Шей стои пред килията, която е отключена.

— Хайде, Кейт, втори тур.

Тръгвам след нея и Самюълс по коридора, нетърпелива да изляза.

Тя ми предлага чаша чай и аз я приемам с благодарност. О’Шей е с бледорозова блуза със заоблена якичка. Тя съблича сакото си и го поставя на облегалката на стола си. Острите ръбове на ръкавите й може да те порежат. Одобрявам това. Пристига Тео. Костюмът му е измачкан. Виждам, че О’Шей не одобрява това.

— Разкажете ми за брака си, Кейт.

— Имахме много успешен брак.

— Имахме? Какво се промени?

— Заварих Пол с кръв по ръцете и да говори несвързано… Това се промени!

— Значи само допреди две седмици цареше идилия в брака на семейство Форман?

Наистина ли е минало толкова малко време? Само за шестнайсет дни ли се случи всичко? Не е възможно.

О’Шей се обръща към Самюълс, който й дава брой на „Дейли Мейл“.

— Това ли наричате успех?

Тя разгръща вестника на двойна страница, където в средата има снимка на Маркъс, който ме прегръща до канала, а децата ми гледат. Заглавието крещи:

„В нещо като сюжет за телевизионна драма, която би могъл да напише съпругът й, Кейт Форман, съпругата на създателя на «Отвътре-навън» Пол Форман, е арестувана за убийството на двайсет и шест годишната телевизионна изследователка Мелъди Греъм. Слуховете за интимна връзка между един от най-преуспяващите и известни продуценти в британската телевизия и Мелъди са предоставили убедителен мотив за ареста и както показва тази драматична снимка, не всичко е така, както изглежда в брака на един от най-влиятелните хора в телевизионната индустрия. Двайсет и две годишният Маркъс Дютуа, дърволечител, живее на яхта, закотвена в задната градина на луксозния лондонски дом на двойката. Това нестандартно решение предизвиква учудване сред съседите на семейство Форман и в телевизия «Форуд»…“

Не мога да продължавам да чета и прескачам на снимка на Астрид, още по-голяма от тази на Мелъди. Виждам, че тя е цитирана по-надолу в статията:

„Кейт изглеждаше свястна жена, малко като любима леля, но връзката й с Маркъс ме порази като неподходяща за човек с нейното обществено положение…“

Астрид се е представила като изпълнителен асистент на Пол.