Али Найт - Лъжи

— Разкажете ми за работата си, Кейт.

— Какво искате да знаете?

— Вие сте член на екипа, който прави „Отвътре-навън“.

— Имам малка роля и работя предимно у дома.

— Но сигурно познавате много добре Джери Бонакорси.

— Не го познавам. Не съм се срещала с него.

— Отишли сте при него на конните надбягвания в Челтънхам тази седмица и сте го убедили да участва още веднъж в телевизионното предаване „Време за престъпление“. Служебният ви номер е записан в телефона му. Единият от два номера.

Прокарвам ръка по лицето си. Хвана ме.

— Той очарова ли ви, Кейт? Подсказа ли ви някакви идеи? Бонакорси, изглежда, е очаровал всички останали. Той е новият герой на деня по причини, които лично аз не мога да проумея. Не съм почитателка на съдебната система, но бяха прави да го държат толкова дълго в затвора. Не се подвеждам лесно само защото Бонакорси умее да разправя хубави истории с интересен акцент… — Тя подръпва колосания си маншет, раздразнена, че е показала чувствата си. — Нито от него, нито от вас. Гледали сте часове видеозаписи с него, слушали сте го да говори — О’Шей завърта очи към тавана в ироничен жест — за живота, страстите и нрава си. Били сте в идеално положение да извършите убийство.

— Това е абсурдно. Защо ще я убивам, за бога? И защо по този начин? Прекалено очевидно е! Защо ще хвърлям ножа в канала зад дома си, когато в Лондон има стотици контейнери за отпадъци, където мога да го хвърля, докато се прибирам? Същото е и с шала. Защо ще държа такова уличаващо нещо в дома си?

— Детектив сержант Самюълс отново влиза в стаята — казва О’Шей. Той се обляга на стената и пъха ръце в джобовете си. — Защо не ни кажете? — продължава тя. — Мисля, че сте задържали шала и ни казахте за него, за да натопите Пол.

— Безумие!

— Това е идеално отмъщение, нали, Кейт? — О’Шей се навежда към мен и говори тихо. Сложила е твърде много омекотител в прането си и долавям неприятна миризма на теменужки. — Убили сте любовницата на съпруга си, но това не ви е било достатъчно. Искали сте да го накарате да страда и да разбере какво сте преживели…

— Всичко, в което ме обвинявате, важи и за Пол. Той защо не е тук?

— Пол има алиби.

— Да, аз му го осигурих!

О’Шей не откъсва поглед от мен.

— Оказва се, че съпругът ви има друга жена, която поддържа твърденията му. — Тя забелязва, че се намръщвам. — Пол Форман твърди, че е бил с Порша Уедъръл, след като е излязъл от бара онази вечер.

— За бога!

— Тя е изпълнителен директор на една от най-големите фирми в Обединеното кралство…

— Знам!

— Не сте много щастлива от новината, нали, Кейт?

— Той не е споменавал за това, по дяволите!

— Мислите ли, че Пол крие много тайни от вас? А крие ли други жени? Например бившата си съпруга отпреди осем години? Това ядосва ли ви, Кейт? Влудява ли ви? — Тя отмества очи. — Вбеси ли ви връзката му с Мелъди? Достатъчно силно ли ревнувахте, за да я убиете?

Издавам подигравателен звук и подскачам, когато Самюълс удря с юмрук по масата.

— Губиш ни времето! Той не само я чукал, но и е щял да ви зареже заради нея, нали? Намерил е музиката с Мелъди, така да се каже, нали, Кейт? Щели са да направят нещо повече от телевизия заедно!

Седя върху ръцете си и щипя краката си.

— Искам да ви питам нещо, Кейт. Кой работи по-малко и се забавлява повече от един богат телевизионен изпълнителен директор? Отговор — съпругата му! Щели сте да загубите парите и общественото си положение заради една млада красавица и затова сте я убили.

— Не съм убила никого!

— Защо проникнахте с взлом в офиса на съпруга си? — пита О’Шей.

Адвокатът ми се съживява и прави онова, за което му се плаща.

— Доколкото ми е известно, онази вечер не се е случило точно това. Госпожа Форман е използвала ключа на съпруга си, за да влезе там.

О’Шей перифразира въпроса си:

— Какво търсехте там посред нощ? Какво толкова важно имаше, че не можеше да почака до сутринта?

— Търсех доказателство, което да подкрепи или да обори подозренията ми. Не мислите ли, че отчаяно искам всичко това да не е вярно? И наистина намерих разни неща! Открих доказателство за непристойно поведение от страна на Лекс, което евентуално ще му попречи да получи последното плащане от продажбата, финансовото уреждане на въпроса с Мелъди за идеите й изобщо не е изяснено. Всичко е объркано и това ми се стори подозрително.

О’Шей размахва ръка, сякаш суши лак на ноктите си.

— Знаем всичко за финансите на „Форуд“ и приноса на Мелъди. Тази следа не е интересна.