Али Найт - Лъжи

Самюълс тръгва да обикаля стаята, която обаче е толкова малка, че след две крачки трябва да се обърне.

— Това е безсмислено отклоняване от темата. Започнете да говорите, Кейт. Дайте ни нещо или ще бъдете обвинена в убийство. След двайсет и пет години ще направят предаване в „Отвътре-навън“ за вас, но дъщеря ви няма да иска да го гледа! На колко години е сега? На четири? Няма да ви помни. Ще се наложи да гледа снимки, за да разбере коя сте, при положение че баща й позволи да ги запази. Ще има нова майка и вероятно нови братя и сестри, защото мъж като Пол не може да остане дълго сам, нали?

— Престанете!

— Ревнували сте го от Мелъди, но представяте ли си как ще живеете, като знаете, че Пол е с друга жена и вашите деца!

— Стига! — изкрещявам, когато започвам да осъзнавам в каква дълбока яма се намирам.

— Мисля, че клиентката ми се нуждае от почивка. Разпитът е много напрегнат — казва адвокатът.

Самюълс се навежда над О’Шей и се извисява застрашително над мен, като се подпира на масата с голямата си ръка.

— Не забравяйте, Кейт, че когато се върнете в килията и погледнете четирите стени, и ако наистина не сте я убили, тогава съпругът ви яко ви е натопил. Затова помислете си, Кейт. — Самюълс почуква с показалец слепоочието си, надвесва се още по-близо над мен и прошепва: — Помислете си добре.

— Важно е да направим почивка — настоява адвокатът ми.

О’Шей подрежда папките си на купчина и приглажда краищата им. Имам чувството, че тя не е напълно убедена в методите за разпит на Самюълс.

— Не мислете, че борбата е вие или той — добавя О’Шей. Столът й изскърцва по линолеума. — Може да установя, че и двамата сте виновни. — Тя се обръща към касетофона. — Часът е дванайсет и двайсет и две минути. Разпитът приключва. — О’Шей се навежда, натиска бутона за изключване и се изправя.

— Кажете ми само едно — моля я. — Намерихте ли следи от кръвта й в умивалника ни?

Тя се обръща и ме поглежда, докато отваря вратата.

— Не, но не ни трябва кръвта й в умивалника ви. Вече разполагаме с достатъчно улики, за да ви предявим обвинение.

Напрежението от неизвестността най-после се разсейва. Пол го е направил. Той е. Кръвта по шала е на Мелъди. Безпристрастното, неопровержимо доказателство сочи към Пол. Отказвам затворническата помия и гриза нокти, за да заменя желанието си да запаля цигара. Припомням си всяка стъпка от намирането му в кухнята в онази съдбовна нощ. Представям си го как се усмихва обезоръжаващо. Той много добре умее да създава атмосфера, да убеждава хората да направят каквото иска и да манипулира тълпата и полицията. Естествено, че Порша се е съгласила да му осигури алиби. Кошмарът носи още повече безплатна реклама и слава за „Отвътре-навън“ и издига профила на телевизия „Форуд“ на безпрецедентно ниво. Кой амбициозен човек би устоял на малко взаимни услуги? Една дребна лъжа тук и друга по-голяма там може да създадат нови съюзи, по-мощни, отколкото мога да си представя. Всичко е игра, ако си на печелившата страна, също като играта „Убийство с намигане“. Прегазените на булеварда към победата нямат значение. Пол е планирал всичко идеално. Може би съм намерила моя пръв гениален престъпник. Той изигра мен, Лекс и Порша. Не остави незащитен фланг и недовършена работа.

И все пак… Едно време си изкарвах прехраната, като задавах въпроси, за да получа неочаквани резултати. Попитай нещо различно и ще ти дадат различен отговор. Ами кучето? Кучето не се вместваше в картинката, а гениалният престъпник се погрижва да има обяснение за всичко. Какво си пропуснал, Пол? Какво да използвам, за да се спася?

Адвокатът идва при мен по моя молба. Той е слаб мъж с очила и дълги бакенбарди, които дращят, когато ги почеше. Полицията ми го предложи и аз приех въодушевено като гост на сватба, поканен да избира между пиле и сьомга. Джон дойде да ме представлява, но аз го отпратих. Той е покварен от Пол и е на страната на брат си. Затова служебният защитник Тео с дращещото лице и аз сме срещу целия свят.

— Имат ли достатъчно улики, за да ме обвинят?

— Да, но горят от желание да подсилят обвинението. Свързването на доказателствата с вас не е ясно, както им се иска. Вашата ДНК не е върху ножа, а шал може да сте носили вие или съпругът ви. Проверяват колата ви, но щом досега не са открили нищо, мисля, че е чиста.

— Внезапното алиби на Пол изглежда подозрително, нали?

Тео се поклаща на износените си черни обувки.

— Работата ми тук е да представлявам вас, госпожо Форман. Мисля, че не ми помага, ако разсъждавам по други въпроси.