Али Найт - Лъжи

След мързелуването и изпълнената с обич семейна почивка аз имам работа. „Време за престъпление“ беше страхотен хит и се говори за създаването на кабелен канал, по който непрекъснато да се излъчват видеозаписи от типа на „Време за престъпление“. Ливи гори от желание да ме върне на работа, вероятно пред камера. Тя казва, че зрителите реагирали положително на моята „сериозна откровеност“ и аз искам да се включа в работата. Има много неща, за които да мисля.

Кучето слага лапи на масата до барбекюто. Пол пъха пръсти в устата си и изведнъж изсвирва като виещ вълк, като ме кара да подскоча. Кучето изприпква до него и Пол разрошва пухкавите му уши, издавайки дружелюбни звуци. Чувам далечния напевен зов на стопанина и миг по-късно Пол отпраща кучето. Животното се суети колебливо и раздвоено, но той му заповядва за втори път да тръгне и то послушно заминава по пътя, по който е дошло.

— Сладурче. — Наблюдава го умилено и сетне ме поглежда. — Добре ли си? Изглеждаш на километри оттук.

Увивам хавлията около раменете си. Студено ми е въпреки горещия ден. Нещо в онова, на което току-що станах свидетелка, ме разтърсва. Начинът, по който Пол се държеше с кучето…

— Пол, как блъсна кучето?

— Какво?

— Как се случи? Внезапно ли изскочи на пътя?

Той мълчи.

— Защо искаш да знаеш?

— Кажи ми.

Пол ме гледа с изражение, което не мога да разгадая.

— Валеше и се виждаше трудно. Прегазих го. Може би вече беше ранено. Не скочи към мен, ако това имаш предвид. Беше много лошо премазано.

Започва да си играе с връзките на банските си. Замислям се за Порша и онова, което ми каза накрая. „Мислиш, че Пол е с теб…“ Преглъщам.

— Знаеш ли, наистина бях убедена, че си бил ти, че ти си направил онези неща през пролетта.

— Кейт! — Пол изглежда шокиран. Пристъпва към мен и докосва лицето ми с красивата си ръка.

— Хайде, влюбени гълъбчета, обядът е почти готов — подвиква Джеси, докато минава покрай нас.

Той ме гледа дълго. Светлина танцува в очите му, които ме привличат с дълбочината си. Засиява с типичната си крива усмивка и слага ръка на рамото ми.

— Нямаш ли ми доверие, Кейт? — пита и после ми намига — бавно, секси и дяволито.

Слънцето се скрива зад облак, но аз знам, че небето е безоблачно лазурносиньо. Отстъпвам встрани, без да откъсвам поглед от лицето му. Минава минута, а после правя крачка към него, притеглена от връзките между нас. И му намигам.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6839

Издание:

Али Найт. Лъжи

ИК „Ера“, София, 2012

Американска. Първо издание

ISBN: 978-954-389-199-3