Али Найт - Лъжи

— Нямам нищо от полза за никого. Повечето хора са решили, че аз съм го направил. Не мога да сторя нищо по въпроса. — Джери слага чашата си на подложка, като внимава да не разлее нито капка. Спомням си, че беше маниакално чист и подреден в затвора.

— Напуснал си временното си жилище.

— Няма закон срещу това. Не съм нарушил клаузите на условната присъда.

— Къде ще отседнеш довечера?

— Не знам. — Той се смее злобно. — В твоя дом?

Джери вижда, че това не ми харесва.

— Знам, че не е необходимо да даваш интервю, както беше и във „Време за престъпление“. Можеше да спреш във всеки един момент, но ти не го направи. Нещо в теб реагираше на камерите и съм убедена, че го знаеш. Изглеждаше страхотно по телевизията.

Той се мръщи.

— Аз съм медийна играчка. — Иронично разперва ръце, имитирайки Исус Христос на разпятието. — Не е ли забавно?

— Това не е забавление, а служи на целта да направим нещо, за да се опитаме да открием убиеца на млада жена. Може да направим интервюто, където избереш. Какъв е номерът на мобилния ти телефон?

— Нямам мобилен телефон. Струва ми се безсмислено.

— Днес ще ти купя телефон и ще ти покажа как се използва. — Осъзнавам колко озадачаващ трябва да е светът за него, изолиран от 1980 и пуснат на свобода през 2010 година. — Сега ще отида в града и ще се върна. Къде ще бъдеш?

Джери повдига рамене.

— Тук-там по всяка вероятност.

— Хайде, Джери, хвърли ми спасително въже, умолявам те. — Той се усмихва и аз се чувствам неудобно.

Усмивката му не ми харесва и се питам дали жена му е казала същите думи преди много години, в края на живота си. Сменям темата: — Славата може да те осъди и изпрати в затвора, но може и да те защити. Дава ти възможност да разкажеш твоята версия на историята. Това е шансът ти да покажеш, че не си убил Мелъди Греъм.

Джери маха слънчевите си очила. Сега ирландските му очи се усмихват и настроението му отново се променя рязко. Той вдига чашата си за наздравица, обръща се и махва с ръка към вълнуващото се, изпотено простолюдие.

— Колко би заложила на това?

Остатъкът от деня премина в серия от проверки за предсказуемостта на Джери. Дадох му двайсет лири за още бира и се уговорихме да се срещнем след час на същото място, където го оставих. Купих мобилен телефон с предплатена карта от Челтънхам, заредих го с пари, програмирах служебния си номер и номера на Ливи и на „Време за престъпление“ и се върнах в шатрата за бира. Влизам вътре и ме посрещат радостни възгласи. Джери забавлява част от тълпата с фокуси с карти. Много е добър. Ирландското му бърборене е в съвършен унисон с ловкостта на ръцете му. На пода пред него има шапка и монетите вътре изграждат малка пирамида.

— Ето една млада дама, която днес очевидно има късмет. — Той прави някакъв трик с колода карти близо до лицето ми. — Избери си карта… — Джери не довършва изречението си. Поглежда над рамото ми и бързо грабва шапката. Охраната се приближава до шатрата. — Време е да тръгвам.

Измъкваме се заедно. Монетите в шапката му подрънкват.

— Мисля, че хората тук трябва да харчат пари, а не да печелят.

— Вярно е — отвръща Джери. Не изглежда притеснен, че се е наложило да престане да изкарва пари. — Имам достатъчно, за да заложа четирийсет и пет към едно на 315. Името й е Кристално ясна. Сигурен съм, че ще ми донесе късмет.

— Моля те, ела в предаването — казвам и му давам телефона. Той не отговаря. Оставям го да върти пръстена на ръката си и се питам откъде го има.

Във влака за Лондон се обаждам на Ливи, за да й съобщя за успеха си. Тя ме сваля на земята.

— Да видим дали ще дойде! Трябваше да направиш интервюто там, на място! Защо не възложих задачата на Мат? — мърмори Ливи. — Искам те в Улидж веднага.

— Улидж?

— Обади се една приятелка на Мелъди. Имала стари видеозаписи на Мелъди, която играе фокусник на сцена. Може да ни послужат.

— Не може ли да изпратим някого с мотоциклет?

— Няма да стане. Тя ще ги даде само лично на някого и този човек си ти.

Потискам въздишката си. Улидж е на километри от пътя ми, на другия край на Лондон, далеч от дома ми. Задачата не ми се струва важна. Нараненото ми слепоочие пулсира в мълчалив протест.

— Никой не твърди, че работата в телевизията е бляскава, Кейт! Отивай! Тя е вкъщи тази вечер.

Отпускам се на седалката във влака и си мисля лоши неща за шефката си. Влакът спира на Падингтън. Проверявам по телефона резултатите от конните надбягвания в Челтънхам. Кристално ясна е паднала на третото препятствие в три часа и петнайсет минути.