Али Найт - Лъжи

Оглеждам опашките пред пунктовете за залагания, сергиите, хората около пунктовете за залагане, тълпата покрай пистата и финала. Знам, че е време да призная поражението си, но след втора безсънна нощ тази седмица истината е, че съм страшно уморена и едва се движа. Джери сигурно няма много пари. Къде ли би отишъл? Зад мен прогърмява тътен, докато три коня галопират към финала. Оглеждам бара за всеки случай. Нищо. Отново се взирам през бинокъла. Около финала има меле. Размахват се ръце и юмруци се вдигат. Най-голямото оживление е там, където тълпата е най-гъста. Виждам жена, сгушена до рамото на мъж, човек с шапка, който извива врат, за да види по-добре, подскачаща жена с навит на руло вестник, вдигнат над главата й, и дребен мъж с авиаторски слънчеви очила точно до оградата на пистата, който стои тихо и кротко. Неподвижността го издава. Той стоеше така на опашката в столовата, на огледа на килиите и пред Комисията за условни присъди. Слънчевите очила закриват отчасти лицето му, но е Джери.

Хуквам по стълбите и се провирам през тълпа от чиновници, решени да утолят жаждата си.

— Не се пали — измърморва единият, докато се промъквам покрай тях.

Излизам на главната трибуна и придвижването ми се забавя, докато се мъча да се промъкна покрай червендалести пиячи на бира и армия от хора, които сякаш нарочно се трупат точно около мен. Отнема ми твърде много време да стигна до финала. Замислям се за Лекс и забележките му вчера. Хрътка, която търчи подир подхвърлени пръчки. Дали Джери ще ми каже нещо? Има само един начин да разбера.

— Внимавайте!

Заради мен една жена е разляла бира върху приятеля си. Отстъпвам назад от намръщените им лица. Тълпата е толкова гъста, че не виждам повече от двама души напред, и не съм достатъчно висока, за да надничам над главите им. Намирам се на пет реда от оградата. Вече се вижда червено-белият диск на победния пост. Невъзможно е да се придвижа напред. Опитвам се да се промъкна странично, извивам врат и съзирам късото черно палто на Джери. Зрителите започват да се люшкат и да мърморят, обръщат глави наляво. Тропот на копита изпълва въздуха и развълнуваната тълпа ме избутва отпред. Мъж крещи името на кон. Отекват викове „Давай!“. Когато конете минават, краката ми се отлепят от земята, защото всички се блъскат напред да ги видят. Тълпата колективно изпуска затаения си дъх, аз загубвам равновесие и падам на калната трева. Ботуш смачква слънчевите ми очила.

Двама мъже ме вдигат за лактите и ме питат дали съм добре. Оттеглям се на по-широко пространство. Стъпвам по конфети от скъсани, захвърлени формуляри за залагане и ругая. Джери може и да е напуснал мястото си още преди десетина минути.

Проправям си път към заграждението, където влизат победителите, минавам между двама мъже, които викат радостно и се прегръщат, защото са спечелили сериозна сума от залаганията, и забелязвам палтото на Джери.

Слагам ръка на рамото му, казвам името му, той веднага се обръща. По-нисък е от мен и виждам отражението на лицето си в слънчевите му очила.

— Джери, аз съм Кейт Форман. Срещали сме се няколко пъти в…

— Знам коя си.

Избърсвам лице с ръкава си.

— Извинявай, но паднах ей там. Тук има много хора, а?

— Когато си бил там, където бях аз, обичаш тълпата и в същото време я мразиш.

Усмихвам се и кимам.

— Искаш ли да те почерпя нещо?

Джери повдига рамене.

— Няма да откажа на предложението да пийна нещо. Нали знаеш какво казват? Понякога пиенето може да промени съдбата ти.

Тръгваме към шатра за бира. Поддържам разговора, докато купувам по една.

— Загуби ли или спечели днес?

— Загубих. Ако не спечеля скоро, ще се прибирам на автостоп. — Той се обръща към мен. Лицето му е каменно зад големите очила. — Как ме намери?

— Спомних си, че в „Отвътре-навън“ ти каза, че харесвах конните надбягвания. — Не мога да разгадая изражението му, затова продължавам да заеквам неуверено и му подавам бирата. — Сега работя в предаването „Време за престъпление“ и правим специален епизод за Мелъди Греъм. Много бихме искали ти да участваш и да дадеш интервю на Марика Кокран…

Джери изругава силно и ме кара да подскоча. Тонът му се променя от дружелюбен в студен и ядосан само за секунда.

— Не я познавам и не ми пука. Искам да ме оставите на мира.

— Ще бъде само веднъж заради безпрецедентната ситуация. В края на краищата ти познаваше Мелъди и има голям интерес към теб и скорошните събития. Може да имаш полезни прозрения.