Али Найт - Лъжи

— Защо не ми кажеш кой е този някой?

Някакъв човек крещи неприлични думи през стъклото.

— Не си ли в настроение да побъбрим? Нека те открехна. Пол…

— Я стига!

— И ти, и Джон. — Лекс издава тих, жесток смях.

— Мислиш, че е смешно ли? Ще ти покажа кое е смешно! Ще натрупаш пачка, за която никога не си работила, а? За разлика от мен! — Гневът му избухва отново. Гумите на колата изсвирват, отдалечавайки се от кръстовището. — Днес получих писмо от девера ти, с което ми напомня клаузите за ненадежден партньор, само за да навре носа ми още по-дълбоко в лайната!

— Той ще убие и двама ни, ако не овладея нещата. Не се държиш разумно, Лекс! Полицаите и без това щяха да те разпитат, както разпитаха мен.

— Защо влезе в кабинета ми, Кейт? На коя част от приказката, съчинена от любимия ти партньор, не повярва? — Автомобилът се изкачва по склон и после се спуска в подлез.

— Или може би не си отишла да намериш нещо, а да оставиш нещо. Може би ти и той — и проклетият му брат — сте заедно.

— Нямам отговор, Лекс. Някои неща не се връзват. Но се опитвам да разбера истината, а няма да го направя, като препускам с главозамайваща скорост по А4 и едва не се пребивам! И аз като теб имам какво да загубя. — Чувам го, че ругае, но продължавам: — Всъщност ще загубя много повече от теб. — Сега е мой ред да се ядосам: — Ти ще загубиш пари, а аз ще загубя… всичко! — Гласът ми потреперва и млъквам. Обръщам се към него и го поглеждам предизвикателно. — Знаеш ли нещо, Лекс? Никога не се предавам. В случая залогът е висок и ще открия отговора, каквото и да ми струва. Какво ще направя с информацията, след като я науча, е друг въпрос, но ще я намеря.

Не помагам. Лекс настъпва педала за газта и на устните му затрептява усмивка.

— Каква грандиозна реч! Какви благородни намерения! Ти си една малка хрътка, нали?

Вцепенявам се на ергономичната седалка. Профучаваме покрай знак, който показва, че трите ленти се сливат в една.

— Душиш по следата и търчиш подир подхвърлената пръчка. Хубаво име за телевизионно предаване, „Хрътка“. Хитова нова детективска поредица.

— Лекс, Лекс!

Лентата, по която се движим, се стеснява, и вече не ми пука за медийното му въображение.

Той не ми обръща внимание и продължава да кара като насън.

— Хрътка, жената, която може да надуши измамата… и която с кучешко настървение…

Не го слушам, а гледам пътните конуси и нетърпеливите предупреждения „Намали“.

— Лекс! Спри, за бога!

Пътят свършва и пред нас се изпречва микробус. Лекс изругава тихо. Ужасяващо стържене на метал разкъсва колата ни отстрани и се завъртаме на двулентовото шосе, блъскаме се в предпазните перила между двете платна, плъзгаме се по банкета и отново се връщаме на пътя. С всеки трясък чувствам непреодолимо желание да усетя мириса на децата си за последен път, защото в последните си минути не вярвам в нищо друго, освен в обичта си към тях и с всеки вибриращ удар болката ми, че не ги виждам, се засилва. Лекс крещи, спирачките свирят и се чуват още клаксони. И после така внезапно, както започна, колата прелетява по завой, накланя се на една страна и спира на затревен банкет. Задницата стърчи извън шосето.

Седя неподвижно, усещам всеки благодарен удар на сърцето си и си поемам дъх, сякаш ми е за пръв път. Успявам да се обърна и виждам фарове на коли под различни ъгли и тъмни сенки, които тичат към нас. С облекчение разбирам, че поне не сме се блъснали в друго превозно средство. Нещо топло се стича по слепоочието ми.

— Хрътка. Така ще те наричам отсега нататък, Кейт. Това е идея само за нас двамата. — Лекс се смее иронично. — Ще бъде нашата малка тайна. Няма да кажа на никого, обещавам. Искрено се надявам да оправдаеш името.

Той все още е на вълна телевизионни предавания и гневът ми избухва.

— Откачено копеле! — Изплювам се.

— Порязала си се. — Лекс бърка в джоба си за нещо, без да отмества очи от лицето ми.

— Не, ти ме поряза! Превъртял си!

— Какво търсеше в кабинета ми, Кейт? Хайде, чичо Лекс трябва да знае!

— Какво съм търсила ли?! — изкрещявам. — Ти не разбираш, нали? Ти с твоя едностранчив ум — богатство, пост, пари. Глупости! Има хиляди мотиви, които не можеш да си представиш. Да, точно това търсех — толкова силно мотивираща причина, че да си струва да убиеш млада жена. Контрол. Ето мотив! Или може би срам? О, но ти никога не си изпитвал такова чувство, нали? Господи, може да си я убил и ти, защото най-после си престанал да чукаш наляво и надясно и — о, ужас на ужасите — си започнал да й вярваш и си се влюбил. А сега се опита да убиеш и мен! — Протягам ръка и го зашлевявам през лицето. Някакви хора се опитват да отворят вратата. Не ги виждам ясно. Разнасят се писъци и усещам натрапчиви ръце по тялото си.