Али Найт - Лъжи

Той се смее.

— Кой, моят партньор ли? — иронично пита. Дъждът се усилва. — Колата ми е зад ъгъла. Хайде, Кейт, да отидем на сухо.

— Трябва да се прибирам вкъщи. — Отчаяно искам да се върна у дома. Веднага щом излязох от офиса, сърцето и мислите ми се насочиха към децата и почувствах необходимост да съм с тях.

— Ще те закарам. Сигурно си уморена, след като си била на работа цял ден. — Лекс завива в странична уличка, натиска дистанционното и отваря вратите на тъмна кола. Отбелязвам си наум, че цветът отговаря на автомобила, който полицията издирва. — Качвай се.

Нещо в държанието му ме кара да откажа. Лекс не е едър, но е жилав и силен… Прогонвам страховете си, докато се изтръсквам от дъждовните капки. Ставам смешна. Познавам този човек от повече от десет години и съм съпруга на най-добрия му приятел. Като се има предвид какво се случи, няма нищо изненадващо, че Лекс иска да говори с мен.

— Мислех да дойда в новия ти офис.

— Нов е силно казано.

— Никой не би си помислил нищо, тъй като ти работиш за мен, Кейт. После обаче си рекох, ако отида там, аз, евентуален убиец, може да изплаша кавалерията и да накарам Ливи да избяга. Но теб не те плаша, нали, Кейт? — Той завива наляво, към главния път, без да поглежда надясно, и аз ахвам. — И двамата знаем защо, нали?

Гледам как стрелката на спидометъра се движи нагоре.

— Как върви кампанията в уебсайта ти?

— Не харчи парите си, за да залагаш, Кейт. В края на краищата, ти знаеш, че не съм го направил.

Лекс минава направо през кръстовище и ни преследват ядосани клаксони. Опитвам се да запазя спокойствие.

— Откъде да знам, Лекс? Оказа се, че ти си се срещал с нея онази нощ и си забравил да го споменеш. Защо?

— Тя ме помоли да се срещнем. Каза, че иска да обсъдим един договор. Как бих могъл да знам, че ще я убият по-късно същата нощ?

— Защо не каза на полицията още отначало? Изглежда много по-подозрително, че си го премълчал.

Той сумти.

— Мислиш се за експерт по престъпленията, а? Няма веществени доказателства, които да ме свържат с нея…

— Тогава си чист.

Лекс завърта волана, свива по две ленти и се отправя към пролуката между две движещи се една срещу друга коли. Или камиони. Единият удря спирачки, които обаче са безполезни по мокрия път. Лекс прави обратен завой и се разминаваме на сантиметри. Осъзнавам, че крещя:

— Ще ни убиеш! Спри!

Колата бързо се отдалечава от дома ми. Лекс кара на северозапад, извън Лондон.

— Ще спра, когато съм готов.

— Защо го правиш? — Подпряла съм скованите си крака на стената, подготвяйки се за неизбежен удар.

— Сега вече стигаме донякъде! Защо? Какъв е мотивът ми да бъда адски ядосан? Хайде да поговорим за мотиви, Кейт. Защо убиват хората? От страст или за пари. Някои ме е натопил, Кейт. Някой, който знаеше, че ще се срещам с Мелъди онази вечер. Знаел е, че може да ми го припише. Искал е да ме прецака.

— Но полицията не те обвини в нищо, затова не е успял!

— Все още! Знаем, че непрекъснато обвиняват невинни хора. И мотивът тук не е ревност, отмъщение или сантиментална любов, а пари. Да тръгнем по следите на парите, Кейт. Аз съм директор на фирма, която се изкупува на части. Първият транш беше преди две години, после още малко миналата година и голямата награда, последното плащане, чиято дата наближава, е след няколко седмици. Последното плащане е, когато получим реални пари, нали, Кейт? Тогава КПТВ ще отвори чековата си книжка и ще ни плати. Ако обаче аз съм обвинен в убийство, поведението ми ще се смята за неподходящо за поста, който заемам, и може да бъда отрязан. Ей така. — Той вдига ръце от волана и щрака с пръсти. Колата заплашително се насочва към бариерата. — Ще бъда категоризиран като ненадежден партньор.

— Какъв?

— Ще бъда определен като ненадежден партньор и делът ми във „Форуд“ вече няма да е мой! — Лекс се доближава до кола с трима души на задната седалка. Той натиска клаксона и аз виждам бледите овали на лицата им, когато се обръщат да надзърнат в дъжда. Работих двайсет шибани години! Двайсет години се блъсках — и ето до какво се стигна!

— Червено е! Червен светофар, Лекс! — Колата пред нас е сменила лентите и ние летим към оживено четиризначно кръстовище. — Намали!

Лекс удря спирачки и се плъзгаме толкова рязко, че се изстрелвам напред и опъвам предпазния колан.

— Знаеш ли какво ще стане с моя дял от четирийсет и пет процента във „Форуд“? — Той се навежда към мен. В автомобила се разнася миризма на изгорели гуми. — Ще бъде разделен между другите акционери. — Двамата се споглеждаме мълчаливо. Светлините се сменят и зад нас прогърмява канонада от клаксони, защото колата ни не помръдва.