Али Найт - Лъжи

— Ако си послушна, ще играем на акули, когато се върна. — Пол я целува по косата и я люшка, като ме гледа. Отдръпва се без желание и тръгва към вратата. Ава подскача от крак на крак в трепетно очакване. — Ако Лекс се обади тук, кажи му веднага да ми звънне — добавя той и излиза, без да ме целуне.

Неотдавнашните ни кавги са създали странен вакуум между нас. Промъкваме се един покрай друг и гледаме да избягваме случайни физически контакти. Тялото, движенията и мирисът му изведнъж са ми станали чужди и не мога да си ги спомня дори да се опитам. Пол започна да спи с тениска. Голотата вече изглежда неуместна. В края на деня лягаме в голямото легло и се вкопчваме в двата края като моряци за плаващи останки след корабокрушение. Единствено през дългите ми безсънни часове го намирам свит до мен, заврял нос във вдлъбнатината между лопатките на раменете ми. Пол става, преди аз да се събудя сутрин.

Кимам и изваждам мобилния си телефон. Имам съобщение. Очаквам, че е Елоуид, защото вече получих три от нея тази сутрин, но е от Лекс.

„Да се срещнем днес. Не казвай на Пол.“

Обзема ме тъга. Приятелството им се пропуква и скоро може да бъде последвано от деловото им партньорство. Джош изтрополява надолу по стълбите. Долната му устна сърдито е издадена напред. Протягам ръка да разроша косата му, защото не мога да се сдържа.

— Не ме пипай, мамо! — Той грубо блъска ръката ми.

На шахматната дъска на живота са настъпили промени и всички трябва да заемем нови позиции. Щом Лекс е освободен, скоро ще бъде арестуван някой друг. Той иска да се срещнем, но първо трябва да свърша нещо.

Остра болка пронизва крака ми.

— Ох! Защо го направи?

Джош ме е ощипал силно.

— Никога не слушаш! Искам да отида на училище сам. Не искам да ходя с теб.

Винаги съм знаела, че един ден ще ме помоли за това. Да среже още една нишка, свързваща го с детството. Не съзнавах обаче колко много ще боли.

— Добре, ще поговорим с татко довечера. Джош, някой в училище казвал ли ти е нещо неприятно за…

— Остави ме на мира! — изкрещява той.

Предполагам, че това означава „да“.

Ливи е толкова ядосана, че се е зачервила като домат и изнася проповеди на всеки, който има нещастието да я заговори. Днес е ежеседмичното ни редакторско събиране и обсъждаме как да реагираме на смъртта на Мелъди. Никое от предложенията ни не може да разведри Черния облак.

— Ще си разпределим проучването на живота на Мелъди. Тя беше хубаво момиче и затова ще покажем много видеоматериали с нея. Шаина, свържи се със старите й приятели, потърси във фейсбук и намери клипове, които можем да използваме.

— Кой ще отразява гледната точка на полицията? — осмелява се да попита изследователят Мат.

— Колин, разбира се! — Колин е бивш детектив от Скотланд Ярд, който се намества твърде удобно до Марика на кожения диван, когато се нуждаем от професионална помощ. — Ще използваме връзките му и ще ги помолим да ни дадат записи на Мелъди от камерите за наблюдение в града. Какво знаем за семейството й?

Шаина има незавидната задача да разочарова шефката. Тя поклаща глава.

— Боя се, че там ударихме на камък — казва и Ливи въздиша тежко. — Родителите й не искат да имат нищо общо с предаването…

— Дъщеря им го измисли!

Шаина повдига рамене.

— Намерих братовчедка, която много иска да участва, но това е малко периферно.

Ливи почуква по бюрото си с евтина химикалка. Раздразнението й се разпространява на вълни из стаята.

— Безнадеждно е. — Мълчание. — Е, да продължим с Лекс и Джери, фактът, че собственикът на фирмата беше разпитван за убийството на автора на предаването, е нещо, което ми трябва, колкото дупка в главата… — Преди Ливи да започне да се оглежда и да търси върху кого да насочи разочарованието си, вратата се отваря. — Марика!

От Марика се разнася опияняващо ухание. Облечена е в широко яке „Гортекс“ с ципове и закопчалки на странни места, от което се подават малките й, загорели от слънцето ръце.

— Здравейте. Съжалявам, че закъснях, но корабът беше задържан заради силни ветрове.

— Слава богу, че си тук! — Ливи става от стола и маха на Марика с двете си ръце.

— Извинявам се. Да останеш принудително на остров Уайт не е от полза за никого. — Тя слага водонепромокаемата пътническа чанта в ъгъла на стаята и сяда. — Вятърът беше със сила осма степен и не можахме да напуснем пристанището. Накрая взех хеликоптер от Вентнор до Портсмут и се качих на влака дотук. — Марика се усмихва триумфално. — Никакъв стрес.