Али Найт - Лъжи

— Джон.

Виждам, че палтото ми е на перилата, спомням си нещо и започвам да ровя в джоба си за визитката на журналиста.

— Иска да му се обадиш.

Пол я пъха в най-близкия си джоб.

— Той и всички останали.

Той стои на стълбите и краката му са на нивото на главата ми. Изведнъж удря с юмрук стената, дръпва ръка и се втренчва в кокалчетата си.

— Мамка му! Боли! — Пол размахва ръка във въздуха и смуче кокалчето си. Изглежда изпълнен със съжаление към себе си.

— Сякаш чувам смеха на Лекс.

Той сяда на стълбите над мен.

— И през ум не ми е минавало колко много ще ми липсва смехът му.

Двамата седим мълчаливо и гледаме външната врата, сякаш очакваме, че някой ще влезе и ще ни спаси от самите нас. Мобилният ми телефон проблясва. Получила съм съобщение от Елоуид.

„Обади ми се“ — моли тя.

— Кейт, ела тук! Веднага! — вика Пол от хола.

Днес е работен ден. Аз съм облечена от седем часа и тормозя децата да се приготвят. Погрижвам се нищо да не изкара от релси внимателно съставените ми планове да отида навреме, във форма и пълна с идеи. Опитвам се да не мисля за репортерите на улицата и разкритията за Лекс, докато помагам на Ава да облече палтото си. Старая се да прогоня мрачните си мисли за съпруга си в най-отдалечените кътчета на съзнанието си.

— Идвам — измърморвам и пак проверявам чантата си за нещата, които ще ми трябват през предстоящите дълги часове.

В сутрешните новини показват Лекс пред полицейския участък. Репортерите се блъскат да заемат по-добра позиция. Той започва да говори:

— Разпитваха ме за убийството на Мелъди Греъм, но тази сутрин стоя тук като невинен човек. Познавате ме като Краля на риалити телевизия…

— Господи, той не е скромен дори в такъв момент!

— Тихо — сгълчава ме Пол.

— Не мога да седя със скръстени ръце, когато жена, която познавах и уважавах, умря по такъв трагичен и безсмислен начин. Затова давам на вас, зрителите, възможност да задържите убийството й в центъра на общественото внимание. Днес внасям половин милион лири в сметка на „Заложи честно“. Вие, зрителите, може да залагате дали съм убил Мелъди. Ако ме осъдят за това престъпление през следващите две години, ще изплатя двойно повече пари, отколкото сте заложили. Ще платя дори ако умра. Ако не ме осъдят през следващите две години, ще даря парите на благотворителното дружество „Подкрепа за жертвите“, което помага на хора, пострадали от насилие. — Лекс се разгорещява и тълпата слуша внимателно. — Намерете мен и условията в моя уебсайт leswoodisinnocent.com и в ЮТюб.

— Господ да го благослови, много е нахакан. — Пол клати глава и изважда телефона си.

— Сигурно му е много тежко — добавям. — Изглежда адски ядосан.

— Лекс чувства популярната култура, това е в кръвта му.

— Искам да открия убиеца на Мелъди Греъм — продължава Лекс. — Настоявам това да бъде сторено. Няма да намеря покой, докато не го заловят.

Втренчвам се в телевизора, докато репортерите се трупат около Лекс и го засипват с въпроси от всички страни.

— Разследването е в пълен хаос, а? — обръщам се към Пол. — Полицията няма заподозрян, нали?

Сякаш реагира на думите ми, някаква репортерка, отмята косата от лицето си и започва:

— Детективите в това разследване би трябвало да се чувстват неудобно тази сутрин, тъй като Лекс Уд, вторият заподозрян за убийството на Мелъди Греъм, беше освободен, без да му е предявено обвинение. Вчера Джери Бонакорси говори надълго и нашироко с полицията, но днес пак е свободен човек. Изглежда, липсата на веществени доказателства и ДНК спъва опитите да бъде доведен до бърз и задоволителен край този нашумял случай. — Тя се отказва от усилията да прибере косата си и сега стои почти обърната на една страна към камерата. — Засега полицията не знае защо е била убита Мелъди Греъм и кой я е убил.

— Татко, искам въртележка — казва Ава, която се люлее на вратата на хола. — Татко…

Неустоимият зов на дъщеря му най-после откъсва Пол от телефона и той отговаря.

— Разбира се, бебчо.

Пол повдига Ава за ръцете и я залюлява високо във въздуха. Доволните й писъци рикошират в тавана. Пуска я, хваща я през кръста, завърта я с главата надолу и я гъделичка. Ава се кикоти и се гърчи като торба със змии. Той я слага с главата надолу на пода и тя се изправя.

— Искам пак!

— Трябва да тръгвам, миличка.

Ава се надига на пръсти. Възторг озарява лицето й.

— Моля те, татко, искам пак! — Тя обожава баща си. Отбелязвам си да се постарая да запомня завинаги този момент, защото нямам спомени баща ми да е играл така с мен.