Али Найт - Лъжи

— Това е новата кампания, защото интересът е огромен. По кабелната телевизия повтарят всички епизоди. Цената на акциите ни скочи рязко.

— Колко удобно — отбелязвам, но Пол не ми обръща внимание. — Този път са го направили да изглежда по-опасен, нали? Използвали са снимки, които подчертават бръчките му, причинени от усмивки.

— Той не я е убил. — Пол клати глава. — И теорията за имитатора е тъпа. Мелъди е била не само удушена, но и наръгана с нож! Това не е точно неговият почерк.

— По радиото казаха, че тъй като е стар, Бонакорси не е могъл да приложи брутална сила като първия път. Първо е трябвало да я обездвижи. Убийството върна в ефир предаванията ти, нали?

Пол се обръща към мен. Вече е ядосан.

— Да, и знаеш ли какво? Радвам се. Това е най-доброто предаване, което съм правил. Няма да престана да го защитавам, както правя от една седмица. — Той слага лакът на смъкнатото стъкло. — Намери ли онова, което търсеше в офиса ми? — Пронизва ме с поглед и ме предизвиква да обясня защо съм пристъпила границите на работното му място.

— Защо излъга заради мен, когато ти се обади Макензи?

Той спира. Шофьор на камион нетърпеливо натиска клаксона, а пешеходците се възползват от възможността да минат покрай нас. Изпреварва ни моторист, който удря страничното огледало на колата ни. От всички страни сме обградени от лъжите, подозренията и тайните си.

— Защото си ми съпруга. И майка на децата ми. — В гласа му прозвучава тъга. Сключили сме договор.

Това е Гордиев възел, който знам, че не може да бъде разплетен, а само съсечен.

— Ливи се обади вчера. Спомена, че работиш добре във „Време за престъпление“.

Хрумва ми ужасяваща мисъл:

— Провалих ли шансовете си, след като ме арестуваха?

— И освободиха. Всички други от предаването вероятно са били задържани за нещо. Не се тревожи.

Той спира на метростанция, която гъмжи от хора.

— Отивам на среща с консултант по управление на публичния имидж. Ще говорим как да маневрираме в тази каша. Радостите никога не свършват. — Пол ме поглежда през предното стъкло. — Знаеш ли, Кейт, никога не съм бил по-щастлив, отколкото в деня, в който се ожених за теб.

Отварям вратата на колата и тръгвам, преди да измисля отговор.

Взимам безплатен вестник от метална поставка до стълбите. От първата страница ме гледа лицето на Джери. Ядосан е, защото от двете страни го държат полицаи. Бялата му коса е разрошена, а кривите му зъби са уловени под неблагоприятен ъгъл, фотографите бяха научили, че ще го приберат за разпит, и се бяха погрижили да го снимат. Заглавието гласи: „Отново на топло“.

Джери Бонакорси показва на света гнева, който го направи затворника с най-дълга доживотна присъда в Британия, когато бившият фокусник, който удуши съпругата си, засипа полицаите с нецензурни обиди, докато го отвеждаха за разпит във връзка с убийството на телевизионната изследователка Мелъди Греъм. Противоречивото освобождаване на Бонакорси в обществото може да е кратко според говорителя на затвора.

„Осъдените убийци трябва да спазват строги условия за свободата си и оказването на съпротива на полицията може да е в противоречие с тези условия. Някои аспекти на убийството на Мелъди имат поразителна прилика с тези на Дилия Бонакорси през 1980 година, за което Джери лежа трийсет години зад решетките. Той беше освободен само преди месеци, след като телевизионното риалити предаване «Отвътре навън» направи филм за живота му в затвора. Вчера полицията разпитва заподозрения четири часа, а после го пусна, без да му предяви обвинение.“

На петата страница намирам цветна снимка на Дилия, която стеснително се усмихва на обектива. На врата си носи кръстче, което очевидно не я е спасило от най-близкия й човек.

На две преки съм от дома си, когато мобилният ми телефон започва да звъни. Непознат номер. Обажда се Елоуид да ме пита дали искам да обядваме заедно. Обикновено отказвам учтиво (болни деца е златният мотив на извиненията) и чувствам, че и двете изпитваме облекчение, че можем да заобиколим опита й за продължаване на приятелство, което никоя от нас не иска. Днес обаче, докато изваждам ключовете за вратата, изпитвам радостна тръпка на победа. Посветена съм в нова и опасна информация, която променя динамиката в нашата тройка. Дребнаво е, но онзи, който е казал, че когато пораснем, трябва да зарежем детинщините, е страдал от заблуди. Ще се помирявам с врага.

— Да, много бих искала.

Следва кратко мълчание.