Али Найт - Лъжи

Тя кима и изважда филтър.

— Ясно ми е защо виждаш нещата по този начин. Но — само не ме разбирай погрешно — аз все още държа на Пол, въпреки че ме изостави заради теб. Той беше част от живота ми и все още го искам в живота си. Интересувах се дали имаш проблем с това. И ако имаш, какво бих могла да направя.

Гледам я в модерно обзаведения й дом, където слънчевата светлина се отразява в лъскавите повърхности и още по-лъскавата й коса, и имам чувството, че съм дебела грозна крастава жаба. Прокарвам пета по твърдия ръб на крака на модерната маса, добила увереност от чувството за сигурност, което ми дава. Обичам границите и да знам къде започва нещо й свършва друго. На Елоуид й харесва да смесва всичко — азиатски панички, открити взаимоотношения, приятелства със стари любовници и бивши съпрузи, да наричаш родителите си на име, а не мамо и татко, йогистки убежища в Ибиса. За мен всичко това е объркано. Границите й преливат една в друга като водни бои, разбъркани в тенекиена кутия.

— Е, ще пиеш ли кафе? Страхотно е с малко канела.

Мразя канела.

— Предпочитам чай. Ако може „Билдърс“.

— Разбира се.

Елоуид отваря бюфета и виждам старателно подредени пакетчета и кутии. Как ли е понасяла разпиляността на Пол? Вероятно много се е дразнела. А изневерите му? Дори за човек, освободен от оковите на общоприетите условности, сигурно я е боляло, при това много. Все още го искам в живота си. Отваря нов пакет чай и хвърля извивката на картона в кофата за боклук — не, това е правена по поръчка рециклираща станция. Издърпва чекмедже и трепва, когато закача пръста си в нещо остро. Изругава силно и аз се размеквам към бившата си съперница. Бях й приятелка преди цяла вечност, в друг живот. Пол я нарани и аз я нараних. Тя изважда козе мляко от хладилника и налива в чашата си.

— Не се притеснявай, имам обикновено мляко за теб.

Тя ме поглежда развеселено, когато въздъхвам с облекчение. Слънцето огрява масата и бодливо растение се поклаща на верандата навън. Имам усещането, че съм в Калифорния, и изведнъж изпадам в настроение за изповед, да говоря за чувствата си.

— Може би наистина изпитвам неудобство от… приятелството ти с Пол — не намирам лесно думите, защото реакцията ти не е нормална, мисля си. Повечето хора биха искали да избягат от неловкото положение и да започнат наново. Защото ти — и той — не ме ли правите… — Размърдвам рамене. Пътят от английските предградия до лесното и непринудено лосанджелиско изричане на истината е дълъг.

Елоуид се усмихва ослепително.

— Мисля, че разбирам. Но животът продължава. Сега с Пол сме съвсем различни от онези, които бяхме, когато бяхме женени, но аз предпочитам да решавам проблемите, отколкото да ги отбягвам. Не става дума да си възвърна миналото, а по-скоро да установя връзка, която да ми помогне да осмисля живота си. — Тя повдига ръка като стюардеса и аз кимам. Забавлявам се. — И е по-лесно да го осмисля, ако между нас с теб няма лоши чувства.

— Понякога ми се струва, че се престараваш.

Тя изглежда шокирана.

— Тогава се извинявам. Честна дума, не съзнавах, че действията ми ще бъдат изтълкувани така. Нямам скрити мотиви. През повечето време говорим по телефона за работа. Разказвам му кои са интересните и предприемчиви хора и клюки, които съм чула в тоалетните на нощни клубове. Пол ми разказва пикантни истории за телевизията, някои от които са полезни за блога ми. — Втренчваме се една в друга. — Знам, че ти е казал, не се преструвай.

Не отговарям, защото тя е права. Елоуид не само се навърта около знаменитости на представяния на книги и откривания на хотели, но лансира кариерата си с режисирани, усмихнати снимки, направени от акредитирани фотографи. Тя се променя с времето и се приспособява към по-безмилостния и безскрупулен глад за пиперливи клюки за знаменитости. Поддържа клюкарски блог без задръжки и ограничения, където вървят пикантни, нецензурни истории. Блогът е анонимен и тя иска да си остане такъв.

Отпивам голяма глътка чай.

— Обсъждали ли сте взаимоотношенията между теб и мен с него?

— Малко.

Очаквам да ме прониже острие на ревност, но не усещам нищо.

— Той каза, че е пацифист към взаимоотношенията — добавя Елоуид.

— Какво означава това, по дяволите?

Тя се кикоти.

— Мисля, че иска всички да се разбират.

— Радвам се, че е запазил тези изрази за теб, иначе отдавна нямаше да сме женени.

Тя се смее.

— О, Кейт, колко си недоверчива… Трябва да внимавам. Не искам неволно да те обидя. — Вдига ръка в жест да спра. — Цената на терапевтичните методологии е безбожна.