Али Найт - Лъжи

— Чудесно!

Сега тя се е ангажирала, независимо дали й харесва или не.

Влизам в банята, променям решението си и искам да отменя срещата. Изглеждам по-възрастна от Джери Бонакорси. Вината ми и лъжите, които съм наговорила, да не споменавам за нощните си занимания и безсънни нощи, са придали на лицето ми сивкава, непривлекателна бледност. Горещ душ, пудра и два аспирина са най-доброто, което може да ме възстанови, и излизам по обяд. Едва не заспивам в метрото.

Четирийсет и пет минути по-късно Елоуид отваря предната си врата с опушено стъкло и ме завежда в своята зона за отдих, безупречно чиста, кубична кухня с трапезария. Или по-скоро на гаджето й. Къщата е негова. Последния път, когато видях Елоуид, беше на купон за Хелоуин тук. Ходя на тези събирания, защото не искам да я оставям насаме с Пол и трябва да следя какво става, да запомням разни неща и да забелязвам жестовете и атмосферата. Тогава Елоуид беше с много модна черна копринена рокля и маркови обувки с дрънкулки, които се полюшваха като полички на танцьорки на хула, докато вървеше. Трябваше да се наведе, за да ме целуне по бузата. Пол казва, че е важно да посещаваме тези събития, защото Елоуид познава важни клечки от телевизията, и, разбира се, той се впускаше в клюките в индустрията, докато аз разменях баналности за вратите към градината на Елоуид с друга изоставена съпруга. Не допускайте грешката да си мислите, че разговорът беше скучен, напротив. Ако се разровиш достатъчно дълбоко, понякога може да разбулиш най-неочаквани разкрития. Научих този похват, докато работех в проучването на пазара. Там открих как да задавам правилните въпроси. Оказа се, че Хана предпочита щори пред завеси, за да закриват големите остъклени пространства, защото зад тях не може да се скрие неканен гост. Хана (висока, с дълъг нос, който вероятно може да докосне с върха на езика си) се страхуваше, че може да бъде нападната в дома си, защото е била нападната и обрана преди пет години. Тя хвана ръката ми.

— Странно. Сега не говоря за това. Нямах представа, че ми се е отразило толкова много.

Накратко, това е силата на стълбовидния метод на задаване на въпроси.

Силен, звънлив смях прекъсна задушевния ни разговор. Пол разказваше виц на Елоуид в другия ъгъл на стаята. Тя вдигна крака си с дрънкулките, докато се смееше.

Беше ослепителна домакиня, търсена и в отлична форма, а ние бяхме планети, гравитиращи в орбита около нейното слънце.

Днес тя е с къса пола, ниски балетни пантофки и прозрачни чорапогащи. Има много хубави крака. Блузата й е с женствена фльонга и надиплени дълги ръкави. Това е единственият й тоалет, в който съм я виждала и който не съм пожелавала. Не си е сложила грим и моментално изпитвам чувството, че съм се престарала с червилото, а пудрата ми се е втвърдила на лицето. Не съм сигурна дали Елоуид дори е сресала косата си. Тя е небрежна към външността си по начин, по който могат да бъдат само истинските красавици, и няма представа колко вбесяващо е това.

Стъпва леко по мраморния под, сяда на стол до масата в кухнята и кръстосва съвършените си крака.

— Е, как вървят нещата при теб? — Тя се усмихва, сякаш съм някоя от втория й списък със знаменитости, от които иска цитат.

— Честно казано, може да са по-добре.

— Представям си.

— Знаеш ли за Мелъди?

— Да. Пол ми каза. — Пол ми каза — трите най-дразнещи думи в английския език. — Полицията разпитала и двама ви.

Кимам. Раздразнението ми превключва на максималната степен.

— Какъв ужас… Горкият Пол. — Тя започва да приглажда с ръка косата си и после спира. — И не само за него е ужасно. — Поглежда ме умолително, съзнавайки, че е била неучтива. — Имах предвид, че е работил с нея… Господи, хайде да пренавием лентата и да започнем отначало, а? — Елоуид се смее нервно и ръкомаха. Илюстрира думите си с жестове в случай, че аз съм твърде тъпа и не разбирам.

— Какво по-точно започваме? — Скръствам ръце. Иска ми се да не бях идвала.

— Искаш ли кафе? — Тя плавно полюшва бедра към безупречно чистите си кухненски бюфети и изважда лъскава кафеварка. — Не искам да има лоши чувства между нас. Някога бяхме приятелки и се надявам отново да бъдем. — Елоуид включва кафеварката и ме поглежда лъчезарно.

Сигурно се шегува. Съжалява ли ме? Господи, дано да не знае за съпруга ми и Мелъди.

— Не искам да бъда груба, но животът е твърде кратък, нали? Знаем, че Пол те е накарал да ме поканиш на обяд. Но ти сигурно имаш много приятели и определено си доста заета. Не виждам защо се насилваш.