Али Найт - Лъжи

— Престани. Чаша чай и разговор обикновено вършат същата работа.

Двете се усмихваме.

— А в моята професия — коктейл „Белини“ на палубата на яхта.

Елоуид взима празните ни чаши и ги слага на кухненския си плот „Кориан“.

За пръв път от десет години стомахът ми се свива в компанията й. Облягам се назад на учудващо удобния бял пластмасов кухненски стол. Тя бръсва някакви въображаеми трохи от масата. Поглеждам чашите на плота — още по-бяло върху бяло. Елоуид ги е поставила така, че ръбовете им се докосват, а дръжките им са обърнати навън, и е закрепила чаената лъжичка отгоре. Някои хора получават добри пари, за да нарекат човек, който живее така, като страдащ от обсесивно-компулсивно разстройство, но според мен тя просто е адски подредена. Оглеждам безупречно чистото кухненско пространство и си мисля за колко кратко време ще бъде съсипано от децата ми.

— Как е Лекс? — пита тя. — Ако някой се нуждае от терапия, това е той.

— Защо го казваш?

— Ами, Лекс е ужасно мотивиран, навит е като пружина.

Кимам разсеяно и гледам чашите.

— Ако нещата не вървят така, както той иска, много се ядосва — продължава Елоуид. — Мисля, че има проблеми с гнева, които трябва да бъдат…

Чашите. Нещо ме безпокои, но не се сещам какво. Чашите и закрепената върху тях лъжичка представляват малка бяла скулптура. Приличат на картина. Виждала съм този мотив някъде…

— Гневът обикновено се засилва, когато човек остарява… Кейт?

Скачам и белият пластмасов стол пада на пода.

— Ти си била в дома ми.

— Какво?

— Била си в дома ми! — Сграбчвам я за ръката и стискам. Виждала съм чашите и поставената върху тях лъжичка върху моя плот у дома. Кога беше това? Преди месец?

Два? Три? Сложих плик от „Сейнсбъри“ до тях и лъжичката падна и изтрака на пода.

Елоуид е била в кухнята ми. Къде другаде в дома ми е нахлула? Открила съм в гнездото си кукувица, която е преминала границите.

Гневът ми, че съм била измамена толкова лесно, избухва.

— Пусни ме!

Дръпвам ръката й и едва не я повалям върху масата.

— Повръща ми се от теб, бръщолевеща психо щуротии…

— Не е каквото мислиш…

— Стой далеч от мъжа ми и да не си посмяла да се приближиш до децата ми или, кълна се, ще те убия!

— Кейт, исках само да бъдем приятелки…

— Приятелки! Приятелите се доверяват! Поддържат се и не се промъкват в дома ти, когато не си там. Вече няма да ти казвам нищо!

Тя се разплаква и мисля, че може би е от болката в ръката, която й причинявам.

— Престани!

Чувам странен звук и осъзнавам, че крещя и дърпам ръката й по-силно. Виждам, че Елоуид е уплашена, и спирам. Ръкавът на елегантната й блуза се е надигнал и над китката й има следи от порезни рани. Бели белези върху съвършената й плът, оградени от пресни шевове.

— Какво е това, по дяволите?

Тя престава да се дърпа и бавно и с достойнство смъква ръкава си.

— Сигурна съм, че го намираш за шокиращо. Една жена с най-хубавата работа на света не би трябвало да го прави. — Приглажда косите си. — Ако искаш тайни, ето ти една.

— Защо си го направила?

Тя разперва ръце и по високите й скули се стичат сълзи. Намръщвам се, без да съм трогната от риданията й.

— Пак тайни. Ето ти още една. Мисля, че Пол е убил Мелъди. Какво ще каже за това купонджийка като теб? — Не мога да повярвам, че й го казах и че разкривам пред врага си подозрението, което тая в себе си повече от седмица. Бълвам неприятности върху крехката й психика. Искам да видя дали Елоуид е достатъчно силна да се справи с тях.

Очаквам тя да ме разпитва за мотива или да отрече подозренията ми като неоснователни. Тя обаче се смее, направо реве истерично. Излизам от дома й и се озовавам под обичайните пухкави английски облаци. Червен пощенски микробус гневно криволичи между гърбиците по улицата. Маниакалният смях на Елоуид ме преследва покрай контейнерите за отпадъци на колелца, скрити зад дървени паравани от летви. Колко иронично, че Пол иска да се разбирам с нея.

Майка ми казваше, че споделеният проблем е наполовина решен. Господи, тя дрънкаше страшни глупости. Жена, която прекарва живота си, като повтаря и преразказва клюки за списание и анонимен блог онлайн, сега знае нещо взривоопасно, което не би трябвало да знае. Няколко порязвания в замяна за убийство не е почтена сделка. Изповръщах неприятностите си върху човека, най-малко способен да си държи устата затворена и с най-голяма публика. Сърцето ми отново започва да тупти припряно, докато опитвам да се отърся от нарастващия си страх какво съм разкрила. Наближавам портите на училището — безопасна и здравомислеща територия. Толкова съм уморена, че влача крака по асфалта. Докато водя децата си по улицата към дома, забелязвам кола зад нас.