Али Найт - Лъжи

Чакаме мълчаливо и слушаме съскащия звук на душа. Улавям погледа на Уайт и обяснявам, че имаме баня на долния етаж, защото налягането на водата е по-силно. Плискането на водата по голо тяло ми се струва изненадващо интимно и аз смутено отмествам очи встрани. Уайт се почесва по носа.

Пол се появява след няколко минути. Косата му е разрошена и кожата му блести.

— Съжалявам — казва той, сяда на стола и вдига единия си крак да си обуе чорапа.

О’Шей пристъпва към работа.

— Какви бяха отношенията ви с Мелъди Греъм?

— Работех с нея по документално предаване, което заснехме наскоро. Тя направи проучванията.

— За какъв срок я бяхте назначили?

— Не беше назначена. Тя работеше на свободна практика. Може би беше с нас шест месеца.

— Добре ли я познавахте?

— Не ви разбирам.

— Излизахте ли заедно, такива неща?

Пол повдига рамене.

— Рядко. Много съм зает, но от време на време изпивахме по чашка и тя беше на партито по случай началото на предаването. Не бих казал, че я познавах добре. Би било силно казано.

Уайт записва нещо в тефтерчето си. Пол слага крака си на пода и вдига другия, за да нахлузи чорапа си.

— Как се запознахте?

— Тя дойде в офиса, защото имаше някакво предаване. Аз ръководя телевизионна продуцентска фирма, срещам се с много хора и е важно да знам кои са и какво умеят да правят. Това е начин да изпреварвам конкуренцията.

— Мелъди Греъм е искала да прави предаване, така ли?

— Да. — Пол става, запасва ризата си с бързи движения, взима часовника си, слага го на китката си и го закопчава.

— Но е работила при вас само като изследовател?

Седя неподвижно на стола и гледам в ръцете си.

Кожичките около ноктите ми са сухи и връхчетата на пръстите ми са напукани. От твърде много търкане да почистя нещата.

Пол вече е напълно облечен и съсредоточава вниманието си върху разпита. Слага крака на пода и ръце на облегалките на фотьойла. Пръстите му висят. В тази поза седиш, когато ти правят тест с детектор на лъжата.

— Нещата често стоят така. Мелъди е правила задълбочени интервюта с различни хора. Деловият ми партньор Лекс я препоръча на продуцента и той я нае.

Уайт се мръщи. Не разбира нещо.

— Лекс води ли събеседване с нея?

— Доколкото знам, не.

— Тогава е било хубаво от негова страна да й даде работа.

— Тя имаше безупречни препоръки, иначе нямаше да получи ангажимента, но и изглеждаше добре. Това е важно за Лекс. Той я забеляза, докато Мелъди говореше с мен. Офисът е отворен. Лекс обича да има красиви момичета сред нас, така да се каже. Може и да не е редно, но в телевизията е така. — Пол не се колебае, докато изрича всичко това. Държи се дръзко и предизвиква двете полицайки да намерят грешка в размислите му за света. О’Шей свива устни и сърцето ми трепва тревожно. Пол не избира лесния път и докато гледам дълбоките бръчки, спускащи се от носа до устните на О’Шей, се питам какви ли дълги битки е водила през десетилетията и колко ли години извънреден труд е положила, за да стане детектив инспектор. Очевидно и тя като мен не е изпитвала удоволствието да е физически привлекателна. — И трябва да отбележа, че Мелъди свърши много добра работа.

— Каква по-точно беше работата й?

— Тя проучи миналото на Джери Бонакорси — отговаря Пол и О’Шей изкривява лице в гримаса при споменаването на името му. — Уреди няколко интервюта със семейството му и присъства на някои от снимките, които направихме в затвора — обяснява той. О’Шей въздиша, сякаш е раздразнена. — Може би нямам право да го казвам, но прав ли съм в предположението си, че вие не сте съгласна с решението на Комисията за условни присъди? С вашата професия сигурно не одобрявате, когато освобождават затворници.

— Иска ли питане — обажда се Уайт и се оживява. — Животът е безценен, иначе защо ще ставам сутрин?

О’Шей поклаща глава.

— Сега поне обществото знае с какво си имаме работа.

— Ще го приема като комплимент — казва Пол и се усмихва. Полицайките отвръщат със същото. Вече ги е спечелил на своя страна. — Мелъди разви и идеята за „Време за престъпление“, което се излъчва в момента. Имахме поредица от срещи с нея, за да го обсъдим.

На дивана кимат две глави.

— Какво правихте миналия понеделник вечерта?

— Отидох да пийна с колеги и после се прибрах вкъщи. — Пол назовава Лекс, Астрид, Сергей и Джон и бара, в който са ходили. — Мисля, че Лекс си тръгна пръв около девет и половина, а ние останахме още малко.

— С колата си ли бяхте?