Али Найт - Лъжи

— Трепериш ли, мамо? — пита Ава.

Прегръщам я и се заслушвам в думите на Пол, който окуражава Лекс:

— Дръж публиката на твоя страна, прави каквото искат зрителите и ще преживеем кризата.

Лекс изсумтява.

— Стига да не е като „Кой го е направил?“ и някакви си нещастници да не определят изхода!

Джон отново се е прибрал в черупката си, докато Лекс и Пол продължават да разговарят. Той стои там, когато спираме до брега, и гледаше реката, докато пътувахме.

— Добре ли си? — питам.

— Как е работата, Кейт? Добре ли върви?

Кимам и Джон разрошва косата на Джош, за да не ме погледне. Джош се дръпва смутено от чичо си.

Бяхме запланували да си направим пикник, но когато Сара се обади, че няма да дойде, аз благодарно се възползвах от възможността и купих прескъпи сандвичи и кифли. Денят е студен и наоколо има малко хора. След като влачим децата из спалнята на Хенри VIII и търпим намеците на Лекс за венерическо заболяване (които за щастие Джош е твърде малък да разбере), излизаме в градината и стигаме до лабиринта.

Намираме пътя до центъра без особени затруднения и се връщаме по-бързо, отколкото очаквах. Ава е намусена, а Джош изглежда отегчен. Лабиринтът трябваше да бъде най-интересната част от семейната ни разходка, но е по-малък, отколкото се надявахме.

— Добре, а сега ще играем на криеница в лабиринта — казва Пол, за да внесе оживление. Децата не изглеждат въодушевени. — Хайде, намерете ме.

Той се скрива зад живия плет, а Джон и аз насърчаваме децата. Лекс се прави на призрак, докато се промъкваме по пътеката. Децата се кикотят и хукват напред. Джон подтичва след тях. Завивам по друга пътека и оставам сама. Вървя и се наслаждавам на тишината. Обгражда ме гъст жив плет от тисови дръвчета. Ивици яркозелен мъх сигнализират началото на сезона на растежа. Някъде далеч чувам писък. Спирам и се облягам на перилата. За пръв път за целия ден съм сама и се чувствам изтощена. Нощта беше бурна като зловеща мелодрама и съм твърде уморена, за да разсъждавам какво означава всичко това.

Чувам гласа на Ава от другата страна на живия плет.

— Чичо Джон, къде е мама?

Не помръдвам. Нека да ме намерят.

— Имаме проблем — тихо, но отчетливо казва Джон.

Чувам изсумтяване и нещо, което не разбирам.

— Тя така и не подписа документите.

— Мислех, че всичко е финализирано! — възкликва Пол.

— Не е. Прегледах ги една сутрин. Не се е подписала. Освен ако в дома й няма нещо, което не е при нас.

Пол ругае.

— И какво ще стане сега?

Джон отговаря нещо неразбираемо. Надничам през живия плет, съзирам за миг само цветове и движения и надушвам цигарен дим.

— Ще си остане между нас. Не го споменавай пред друг.

— Нека да тръгнем натам, татко! — Гласът на Ава сякаш прогърмява след поверителния разговор на баща й. Усещам странен вкус в устата си. Какво не ми е позволено да знам? Едва не изскачам от кожата си, когато някой ме потупва по рамото.

— Защо изглеждаш толкова гузна? — пита Лекс.

— Сигурен ли си, че не ми приписваш твоите чувства?

Той се ухилва и острите му зъби проблясват. Приглаждам косата си и се опитвам да възвърна спокойствие.

— Хайде да ги потърсим. — Забързвам по тясна пътека, но Лекс ме дръпва за ръката.

— Закъде си се разбързала? — Той ме хваща под ръка и тръгваме бавно като разхождащи се влюбени.

— Тежка седмица, а? — пита Лекс, но аз не отговарям.

— Не исках да те ядосам. Единственото ми желание е фирмата да постига успехи, Кейт.

— Твърдиш, че си по-всеотдаен от Пол?

— Не, но по душа Пол не си пада по риалити предавания. Той иска да прави по-сериозни неща, например за Ливан или незрящите деца в Африка, но те не докарват пари. Харесва ли ти или не, фирмата беше продадена заради…

— Теб.

Лекс повдига рамене.

— Щом така ти харесва.

— Не си спомням „Кой го е направил?“ да е имало медийния профил, който получихте за предаването с Джери Бонакорси.

— О, Кейт, обожавам начина, по който подкрепяш за всичко Пол, каквото и да направи! Господи, искам жена като теб! — Той докосва с пръсти гъстата редица тисови дръвчета и набраздява вълнообразно повърхността им.

Хрумва ми нещо. Пол често върши телевизионна работа, цяла седмица дава интервюта, защитава „Отвътре-навън“ и рекламира компанията. Медиите настояваха да чуят само него. Не се обърнаха към Лекс. За суетен човек като него сигурно е било голям удар. Телевизия „Форуд“ е партньорство между Лекс и Пол, които притежават по четирийсет и пет процента, а останалите са инвеститори. Питам се докога ли ще издържи партньорството им. Ако напусне „Форуд“ или бъде опозорен, Пол може да бъде принуден да продаде дела си от фирмата и на инвеститорите да бъде предоставена възможността да го купят първи. Лекс може да се сдобие с контролния пакет и да спечели много повече пари, когато продажбата бъде завършена. Осъждането за убийство определено би било причина да принуди Пол да продаде дела си.