Али Найт - Лъжи

— Не забравяй, че Лекс не е родител, Джош…

— Доколкото ми е известно!

— Затова не вижда рисковете като мен.

— Аз не се тревожа постоянно като майка ти — добавя той и заговорнически се навежда към Джош.

— Не е необходимо — отвръщам. — Ти нямаш моите отговорности.

— Не е вярно — възразява Лекс, става и бръква дълбоко в джобовете на панталоните си. — Имам фирма, която трябва да ръководя. И това е трудно, като да гледаш деца.

— Как мислиш, че ще се отрази това на фирмата? Възможно ли е да понесем щети? — пита Пол.

— Едно е сигурно — никой не работи, защото не говорят за нищо друго — отговаря Лекс.

Някой случаен наблюдател би ни помислил за странна група, докато кимаме едновременно и клатим глави в отказ да повярваме какво се е случило толкова близо до нас.

— Във вестниците пише, че може да е убийство, извършено от имитатор — отбелязва Джон.

Пол не изглежда убеден.

— Погрижихме се да не излъчваме подробности как Джери е убил съпругата си. Слава богу, за забавянето от две минути.

— Не казвам, че излъчваме подробности, но провери ли в интернет? Всичките отвратителни неща и детайли от съдебния процес са достъпни само с няколко щраквания на компютърната мишка.

— Ще трябва да оставим нещата да следват своя ход — казва Пол. — Хората са в шок, трябва да им дадем време. И аз съм шокиран! Вчера Астрид плака на рамото ми двайсетина минути.

— Тя вероятно дори не познава Мелъди! — презрително се изсмива Лекс.

— Полицията може да дойде в офиса и да разпита всички — добавя Джон.

Лекс пъшка.

— Пак отвличане на вниманието. — Той ме поглежда. — Не мога да повярвам, че са говорил с теб.

Кимам и изплювам косъм, който вятърът се опитва да вкара в устата ми.

— Не можах да им кажа много, защото съм виждала Мелъди само веднъж.

— Още не са идвали при мен — добавя Лекс.

— Трябва да се радваш. Беше ужасно. Карат те да се чувстваш виновен дори да си най-невинният човек на света. — Притискам Ава до себе си, втренчвам се в палубата и се чудя дали ще започне дълго мълчание.

— Предстоеше й страхотно бъдеще — казва Пол, потрепервайки. — Беше пълна с идеи. Сергей изпрати цветя на родителите й.

— Трябва да помислим за името на „Форуд“ — заявява Джон. — Мелъди познаваше Джери, защото работеше за предаването…

— Тревожиш се прекалено много. Препредават „Отвътре-навън“ по кабелните телевизии, толкова е сензационно! — Лекс говори през Джон, който сякаш не е там. — Това е страхотна реклама. Може да звучи грубо, но…

— Няма „може“, Лекс!

Той се нахвърля върху мен:

— Аха, разбирам. Кейти си мисли, че е над всичко това. Аз обаче работя адски усилено отдавна и ако направя толкова успешно предаване, че да пишат на първа страница на всеки вестник в страната, ще ми бъде достатъчно.

— Каквато и да е цената?

— Знаеш ли, Кейт, че продажбите на фокуснически комплекти са скочили с неколкостотин процента, откакто се излъчва „Отвътре-навън“? Това е силата на телевизията. Имитаторство!

— Мога да си помисля за жертва, която бих искала имитаторът да избере…

— Престанете и двамата! — Пол вдига ръка, призовавайки за примирие.

— Мамо, защо се карате? — пита Ава и гледа Лекс.

— Карат се двама души, когато не са съгласни за нещо — обяснява Лекс. — Но с майка ти всъщност си приличаме, само се изразяваме различно. Мисля, че аз съм малко по-откровен. — Той ми отправя най-хубавата си усмивка, а аз отговарям с иронична гримаса.

Ава се размърдва на коленете ми и отново лапва палеца си. Наистина ли съм като Лекс? Наблюдавам го как стои с гръб към капитанската каюта, сякаш иска да командва. Пол е свикнал с препирните ни, слуша ги от години. Пол и Лекс са странна двойка, но работят феноменално добре заедно. Първият им голям успех беше „Кой го е направил?“, вариант на риалити шоу, където публиката има думата за изхода от някоя престъпна драма, като гласува за различен край. Приходите донесоха парите за документалните филми и предаванията за престъпността, които бетонираха славата на фирмата като златна гъска. „Отвътре-навън“ е най-новото и най-противоречивото.

„Кой го е направил?“ даде възможност на Лекс гордо да заяви: „Мога да направя всичко да се случи в телевизията“. Той е силно мотивиран, маниак по успеха и иска да стигне до върха. Преценил ме е погрешно, изобщо не съм като него, но нямам желание да го поправям. Меката топлина на дъщеря ми на коленете ми ми напомня, че съм много по-голяма късметлийка в живота от сестра ми Линда или от горката ми майка, която още страда от несподелените си чувства към баща ми. Знам обаче, че Лекс не се интересува от това. Историите на загубеняци от провинцията са отегчителни за привилегированите. Не говоря дори с Пол за моето разбито и абсолютно обикновено семейство. Лекс размахва пръст, за да наблегне на думите си, а Пол е прехласнат. Откровено казано, богатството и профилът, за които Лекс жадува, ме плашат. Статуквото ми харесва, сигурността, че Пол е мой съпруг и че обича семейството си. Може би има нещо такова като прекалено голям успех, който прави хората нестабилни и ги променя. Представям си, че падам в студената и мръсна вода, а яхтата с Пол продължава и никой не чува писъците ми от бръмченето на мотора.