Али Найт - Лъжи

— На служебно парти. Тя не мисли, че кръчмите са страхотни. — Пол си играеше нещастно с подложката на бирата си.

Десетина минути по-късно отидох в тоалетната и Джеси ме последва.

— Къде е той, по дяволите? — Очите й бяха като попивателни, готови да изсмучат скандала.

Вдигнах ръка, за да я накарам да млъкне.

— Женен е.

Тя се подпря на умивалниците. Лицето й отрази разочарованието ми.

— Типично, мамка му. — Джеси се обърна и започна да си слага червило. — Е, добре, все едно.

Оттогава запазих в тайна любовта си към Пол. Навремето приятелката ми беше определила морални граници, които се размиха, докато остаряваше, и предложи да си намеря някой друг. Мислех, че мога. Пол престана да флиртува с мен, след като ми каза за Елоуид, сякаш това щеше да погуби неговите чувства и моите. Голяма грешка.

Огромна. Това влоши нещата още повече, защото означаваше, че трябва да разговаряме.

Групите са противоречиви. Те са публични и лични. Вечерите ни винаги бяха пълни с хора, които пристигаха и заминаваха, постоянно сменящи се орди от двайсетина души, които пиеха бира и вино, понякога литри, гълтаха хапчета и бръщолевеха за всичко и нищо, докато клиентите придърпваха столове и обикаляха на тълпи из кръчмата. Това осигуряваше страхотно прикритие за Пол и мен, сбутани един до друг на твърде къси пейки, или блъскани от тълпата на опашка пред някой нощен клуб или в такси. Разговорите ни оставаха скрити сред множеството гласове и шумните шеги.

Влюбването ми в Пол вероятно също щеше да остане тайна, ако не се бяха случили две неща. Първо, Джеси и Пъг взеха да се карат. Започнах да чувам предупредителни сигнали от Джеси по телефона след почивните дни или когато ходехме на кино в средата на седмицата. Пъг е много груб със сервитьорите или Пъг ме тормози, че закъснявам, много е злопаметен. Скоро щяха да скъсат. Една вечер в кръчмата те се скараха на тема „чорапогащници или чорапи“. Хванах Пол, че ме гледа. Времето за нас изтичаше. Ако Джеси и Пъг скъсаха, нямаше да имаме лесно извинение да се срещаме.

Второ, Стив, колегата на Пъг, ме сваляше, флиртуваше най-безсрамно и ме покани на парти с черни вратовръзки, за което приятелят му, който работеше като пиар, ни беше намерил покани.

Донякъде се радвах. Отдавна бях престанала да се надявам, че ще се съберем с Пол. Бях преживяла хиляди катастрофални земетресения с него, в които жена му умираше. Бях изкатерила Монблан по всяка пътека в ослепително бял сняг и го бях намерила в подслон близо до върха. Във въображението си бях правила секс с него на всяко място и във всяка поза всяка нощ в продължение на почти една година. Започваше да ми омръзва. Нуждаех се от разнообразие и Стив беше шансът ми. Освен това Пол щеше да бъде там с Елоуид и да се преструвам цяла вечер, че съпругът й не ме интересува, ми се струваше прекалено трудна работа. В последния момент обаче повикаха Елоуид в Париж, защото някаква роднина била болна. Звездите се подреждаха благоприятно.

Онази нощ има епични измерения в паметта ми, цветовете са по-наситени, приятелите ми — по-лъчезарни и аз — поне веднъж — красива. Всички се наливахме с безплатно шампанско, аз спечелих двайсет и пет лири на рулетка, Джеси загуби цяло състояние на зарове, купих си цигари от тютюнопродавача и известен певец ме въртя на дансинга. Със Стив се смяхме истерично и се хвърлихме един към друг, разплисквайки шампанско във всички посоки. Бях на двайсет и седем години, опиянена от младостта и новите преживявания.

Миг по-късно Пол ме хвана за ръката и ме дръпна.

— Нали не го харесваш? — попита той. Очите му бяха тъмни и опасни.

— Харесвам го. — От месеци копнеех за нещо, което може би никога нямаше да имам, и сега беше моментът да накажа Пол.

Той ме сграбчи за лакътя и ме повлече през претъпкания дансинг към аварийния изход.

— Трябва да поговорим.

— За какво?

— Не си играй с мен.

— Ти си играеш. Женен си, по дяволите!

— Той не е подходящ за теб… — Гласът му постепенно заглъхна.

— Е, жалко, мамка му! — Започнах да го удрям. Мигът на откровението, за който се бях надявала и жадувала от месеци, ме вбеси. Пол се опитваше да хване ръцете ми.

— Слушай, идиотко! Филоси, моля те! — Пол беше много пиян.

— Какво? Да ми кажеш как искаш кейка и как го ядеш?

Беше ме притиснал до стената до аварийните стълби.

— Не върви. Бракът ми не върви.

— Тогава го оправи.

Той се изсмя горчиво.

— Не искам да го оправям. Защото съм влюбен в теб.