Али Найт - Лъжи

Друго потупване по рамото ме изтръгва от отровните ми мисли. Порша Уедъръл, главен изпълнителен директор на КПТВ, се навежда да ме поздрави и аз се радвам толкова много, че ме разсейва, ставам и я прегръщам, сграбчвайки я непохватно под мишницата си.

— За какво си се замислила? — пита тя.

— Уморена съм, това е всичко. — Плесвам се по челото. — Извинявай, знам, че звучи смешно.

Порша стиска ръката ми и няколко пъти повтаря: „Съвсем не“.

— Не смятай, че тъй като имам важна работа, съм по-напрегната от теб. Може да не е така. Много съм добра във възлагането на задачите си на друг. — Тя се усмихва. — Освен това — вдига пръст с красив маникюр — нямам деца, с които да се занимавам. — Тя е най-младата жена, цитирана в индекса ФТСЕ100 на Британската фондова борса, която оглавява фирма. Когато се движи, си представям звук на счупени стъклени тавани. Прическата й е консервативен рус шлем, наречен „възрастна жена“, а костюмът й е скъп и в непреходен цвят. Тя оглавява една от най-големите британски компании, а се обзалагам, че още няма петдесет. Мога да си представя да ръководя живота на Джеси, ако нямах свой собствен, но Порша е екзотична и неразгадаема като амазонска индианка или тибетски пастир — нещо, на което се дивиш по време на туристическо пътуване или зяпаш по документален филм.

— Много си великодушна. Кажи ми, колко често ходиш на такива събития?

— Веднъж в седмицата, въпреки че това е най-интересното. Събитията на „Форуд“ са в центъра на вниманието. Мисля, че всичко върви гладко, защото Пол и Лекс са отлични партньори.

Усмихваме се една на друга.

— Но колкото по-дълго говориш с мен, толкова по-неприятна става вечерта.

— Престани! — Тя стиска ръката ми. — Но между нас казано — Порша се навежда зад гърба на мъжа до мен, — ако знаеш на какви тържества съм присъствала понякога, ще разбереш колко блестяща е твоята компания. — Усещам, че в тялото ми се разлива топлина, и не само от виното. Порша има рядката дарба да ме кара да се чувствам специална, сякаш съм единственият човек в помещението. Това вероятно е само един от многото й таланти, благодарение на които се е изкачила до върха. — Като стана дума за интересни хора, онзи ден се запознах с една твоя приятелка, Джесика Бут.

— Джеси! Къде се намерихте?

— Рейф поръчва портрет. — Тя кима към основателя.

— Спомена го пред мен и аз настоях да използва моя съветник по въпросите на изкуството да състави кратък списък и тя беше в него.

— Страхотна новина! Мисля, че Джеси наистина има талант.

Порша кимна.

— Миналата седмица бях в Ист Енд, отбих се на изложбата й и се запознах с нея. Харесах и Джесика, и картините й.

— Тя заслужава по-голяма възможност за изява.

— Изумително е, че много често гениалността остава скрита за света. — Тя се мръщи. — Или това е тъжно?

— Подозирам, че е често срещано.

— Тъжно е! Желая успех на приятелката ти.

Макар да имам чувството, че Порша иска да говори още с мен, прекъсва ни костюмар.

Час по-късно виждам, че Лекс отива в тоалетната, втори път за двайсет минути. Изненадвам се, защото за човек, който внимателно обмисля действията си, внезапно взимам решение и тръгвам след него. Гледам как една минута изминава бавно на часовника ми пред мъжката тоалетна, преди да отворя вратата. Вътре стоят двама мъже, но както предполагах, Лекс не е единият от тях. Поглеждат ме изненадани и бързо вдигат циповете на панталоните си. Влизам в кабинката до тази на Лекс и се качвам на тоалетната чиния. Все още не виждам нищо, затова стъпвам върху казанчето на високите си токчета и надничам.

Лекс е очертал дебела линия кокаин върху порцелана и едва не изпуска банкнотата от двайсет лири, когато ме вижда.

— Кейт! Мамка му, какво правиш там горе? — Той се съвзема моментално. — Искаш ли малко? О, не, извинявай, не исках да кажа това.

— В колко часа си тръгна Пол в понеделник?

Той избърсва носа си и се върти неспокойно.

— Помисли си много внимателно какво ще отговориш. Тази вечер е витрината на „Форуд“, Лекс, и Пол няма да остане доволен, ако научи за това, а ако преценя, че лъжеш, ще научи.

Той стои и върти банкнотата между палеца и показалеца си, докато образува тънка тръбичка.

— Аз си тръгнах в девет и половина. Изпихме по няколко питиета.

— Къде отиде Пол?

Лекс предизвикателно се навежда и смърка кокаина.

— Не знам. Каза, че се прибира вкъщи. Ти си омъжена за него, ти му бери грижата. — Поглежда ме нагло. — Сигурна ли си, че не искаш дозичка щастие?