Али Найт - Лъжи

— Виж, старите куки за месо още стоят над бара.

Астрид издава звук на погнуса. Пол ми е казвал колко трудно е било за брат му да остане чист и за ежедневната му битка с демоните и пристрастеността му. Чувала съм за желязната му воля и решителност. Уважавам Джон, но не съм сигурна дали го харесвам.

Между мен и него сякаш има пласт на поражение, както и между него и света. Пол е съгласен, но все пак Джон му е брат. Джон се занимава с правните въпроси на телевизия „Форуд“, измъкнат от реката на провала от Пол и изсушен. Малцина биха го направили и още по-малко биха поели риска или биха си губили времето, но Пол не е като повечето хора. Той назначи най-големия си брат след продажбата, но не да мете пода или да върши някаква скучна бюрократична работа, а да преглежда важни договори. „Дай му отговорност и той ще откликне. Не понася съжалението“ — каза Пол.

Срамувам се, но абсолютно не съм съгласна с него и категорично заявих, че ще последва катастрофа и че фирмата ще бъде в риск, но той не ми обърна внимание. Две години по-късно се оказа, че греша. Гуляите с уиски и кокаин изчезнаха заедно със съпругата му, парите му и предишната му кариера като адвокат по рекламите, както и чувството му за хумор, и бяха заменени с ежедневни събирания на „Анонимни невротици“ и „Анонимни алкохолици“, спортната зала и цигари. Поглеждам куките за месо — тежки, извити и осветени от стотина малки прожектора отдолу и отгоре и светорегулатори — и после виждам, че Джон ме гледа изпитателно. Пол настоява, че не му е казал какво мисля, но когато Джон ме гледа така, подозирам, че му е казал. Кръвта вода не става.

— Мисля, че това е подходящо място да се покаже успехът на „Форуд“ — обажда се Сергей.

— Е, определено го заслужавате след „Отвътре-навън“. Отзивите за предаването са феноменални.

— Да, това са тестисите на телевизията! — възкликва Астрид. Ентусиазмът й е заразителен и всички се смеем.

— Знаеш ли къде е Пол? — обръщам се към Сергей.

— Изостави ли те вече? — Той се оглежда.

— Не. Дойдохме поотделно. Пол имаше съвещание, което продължи дълго, и затова дойдох сама.

Забелязвам леко намръщване, което набръчква гладкото чело на Сергей.

— Ами, ще се опитам да го намеря. Видях го преди по-малко от пет минути. Беше с някакви важни клечки от КПТВ.

— Ето го! — вика Астрид. Тя е висока и наднича над главите на гостите. Усмихва се и маха над рамото ми. Пол пристига и лепва целувка на бузата ми.

— Жена ми! — Той задържа ръката си на кръста ми, сякаш не иска — или не трябва — да ме пусне. — Къде е питието ти? Дайте шампанско на Кейт! — Спира минаваш сервитьор и взима чаша от подноса му. Пол е във вечерен костюм. Сияе от здраве и изглежда секси и привлекателен. Черните му очи блестят. Потупва някого по рамото, а друг го поздравява за нещо. Пол ме представя на някакви тузари от бизнеса и аз влагам всичките си усилия и внимание да ги предразположа. Очевидно го правя добре. Вкопчвам се в подобни коментари. Не съм убедена, че списъкът с уменията ми е дълъг. Докато се редим на опашка да намерим местата си, Пол е центърът на вниманието, главният човек, около когото се въртят вечерта, тълпата и кариерите им.

Половин час по-късно сядаме да вечеряме. Аз съм на масата с важните личности, въпреки че на такива събития се чувствам като трето колело на мотоциклет. Пол ме запознава с Рейф Спенсър. Чувала съм много за него през годините и толкова често съм виждала снимката му в медиите, та имам чувството, го познавам, въпреки че се срещаме за пръв път.

— За мен е чест — казвам по-въодушевено, отколкото е необходимо, докато стискам ръката му.

— До края на вечерята вероятно ще го наричате проклятие — отговаря той и погледът му омеква. Лицето му е осеяно с големи бенки от твърде много карибско и средиземноморско слънце и е по-нисък и по-слаб, отколкото изглежда по телевизията.

— Намерихте ли време да гледате „Отвътре-навън“? — питам учтиво.

— Да, намерих време — отвръща Рейф. — Знаете, че сме били в едно училище с Джери, макар че той е малко по-голям от мен. Мисля, че предаването е много интересно.

— Интересното е как животът на двама души от едно и също място поема по толкова различни пътища.

Рейф се смее.

— Би било справедливо да се каже, че с него сме най-известните хора, произлезли от онази част на Донегал за повече от едно поколение. — Той носи чара си с лекота, което е в разрез със славата му на велосираптор в света на бизнеса. Рейф дърпа стола ми да седна и Пол засиява.