Али Найт - Лъжи

— Няма проблем — отвръщам.

Ливи прави всичко възможно да ни зарази с лошото си настроение.

— Не се вълнувай прекалено много. Работата е трудоемка.

Нищо, което й казвам, не може да я убеди, че харесвам работата си. Ливи я смята за досадно, повтарящо се сортиране и сверяване на информацията, а аз виждам интересни прозрения в драмите, живота и нещастието на хората, фактът, че можем да излъчваме видеозаписите на милиони телевизионни зрители, да помогнем за залавянето на индивиди, които тероризират домове, и да направим живота на хората по-хубав, ме кара да обичам работата си.

— Има още един там отзад — добавя Ливи. — Ще ти покажа къде е и ще го довлечем тук.

— Какво друго разкрива обратната информация за предаването? — пита Шаина.

— Марика е чудесно попадение. Едно нещо поне върви добре.

— О, великата Марика Кокран. — Не мога да се сдържа и изпадам във възторг.

— Не е ли най-добрата? — Въпреки че настроението на Ливи е мрачно, дори тя не може да устои на обаянието на Марика.

— Това е много по-различно от танцовото шоу, което тя представяше отначало, но Марика има младежко и свежо отношение, което се вмества в предаването — отбелязвам.

— Господи, какъв подвиг беше да я взема! Разбира се, идеята беше на Пол!

Отправям й възможно най-милата си усмивка, която понякога е направо захарна.

Марика беше моя идея.

Ливи си е позволила да бъде щастлива твърде дълго. Смръщва се още повече.

— Да, засега шоуто върви добре, но непрекъснато ми опяват да намаля бюджета. Господи, колко ми липсват и неограничените средства. Вижте каква дупка е офисът!

Трите отчаяно оглеждаме помещението и аз се осмелявам да предположа, че съм назначена предимно защото струвам евтино.

— Защо сме в този офис? — пита Шаина.

— Това е учтиво описание! Някой мухльо от „Форуд“ е забравил да направи нещо с договорите за наема. — Тя става и веднага се паникьосва: — Къде е телефонът ми? — Взимам го и й го давам. — Кейт, записите.

Шаина ме поглежда съчувствено, докато се влача след Ливи по тесния коридор. Тя бута тежката врата и се пренасяме в студиото на „Време за престъпление“. Ливи минава покрай голяма снимачна площадка на хол с кожено кресло и диван зад стъклена масичка за кафе. Тук Марика привлича вниманието на зрителите, когато се излъчва „Време за престъпление“, но днес студиото е безлюдно и тихо. Предаването търси помощта на обществеността, за да разкрива всякакви престъпления, от убийства и изнасилвания до криминални щети, и използва гласуване по телефона и със съобщения, за да набира средства за обществени кампании — камера за наблюдение в тъмен ъгъл на някой квартал или нови ключалки за врати на пенсионери.

Встрани от сцената има редица бюра, където изследователите приемат обаждания, съобщения по мобилни телефони и имейли от гражданите и откъдето всяка седмица организираме гласуването на зрителите. Предаването е популистко, при това цинично.

Ливи блъска странична врата, отива в склада с пощата и започва да рови в черен чувал за боклук до купчина картонени кашони.

— Чувствам се като хората, които показваме в шоуто — отбелязвам.

Ливи изсумтява:

— Нямам представа кой глупак ги е извадил.

Отварям чувал и виждам стотици пликове и пакети, всеки съдържащ сърцераздирателно писмо, описващо ужасите, с които живеят авторите им, и често придружено с видеозапис.

— Това си е престъпление отвсякъде.

— Светът е пълен с лъжци и измамници — разпалено добавя Ливи. — Хайде, ти го хвани от едната страна, а аз ще го хвана от другата.

— Знаеш ли, когато карах курса по методи за разпит…

— Какво си карала? — Ливи се обръща към мен изненадана и аз засрамено осъзнавам, че тя не е чела автобиографията ми, когато кандидатствах за работата. Не за пръв път подозирам, че тъй като съм съпруга на Пол, това улеснява нещата.

— Курс как да разпитваш заподозрени, дали заподозрените лъжат и други такива неща. Бях с един куп полицаи, всичките мъже, и частни детективи с проблем с килограмите.

— Защо, за бога…

— Когато работех в проучването на пазара… — започвам, но Ливи пак недоумява. — Преди да стана телевизионен изследовател, се занимавах с проучване на пазара. Съставях въпросници и интервюирах хора, за да проверя реакциите им към продуктите за потребление — шоколадови десерти, прах за пране и други. Обаче мислех, че резултатите не помагат много, защото смятах, че интервюираните лъжат. Класическият случай е, когато попиташ някоя домакиня колко часа телевизия гледа на ден, тя твърди, че изобщо не гледа, но после, ако я попиташ какво мисли за Джеръми Кайл, тя започва да бръщолеви за гостите му всяка сутрин. Затова убедих шефа ми да ме изпрати на курс по разпити, за да разбера дали полицейските методи имат търговско приложение. И ми платиха да уча през работно време. — Хващаме чувала от двата края и тръгваме през студиото.