Али Найт - Лъжи

— И имат ли?

— Така мисля, макар че все още не съм сигурна или не умея много добре да разчитам реакцията на хората. Научих обаче интересни неща. Знаеш ли, че седемдесет процента от заподозрените в престъпление правят самопризнания? Ако хората в онези писма и имейли — кимам към купчината пликове в ръцете си, — мислят, че партньорът или съседът им крои нещо лошо, това е, защото вероятно наистина е така.

Ливи кима.

— Като проклетия ми бивш съпруг — огорчено добавя тя. Слагаме чувала до двойника му до бюрото ми. Ливи се втренчва за миг в празното пространство и се замисля. — И проучването ти на пазара предполага, че любовта ми към „Туикс“ — посочва шоколадовия десерт, който съм си донесла за обяд, — е, защото гаджето ми не ме обича достатъчно?

— Не. Защото ти наистина обичаш шоколад.

Ливи изцвилва. Звукът е толкова стряскащ, че след секунда и двете избухваме в смях. Шаина се връща от тоалетната и застава с отворена уста.

— Сериозно, едно от нещата, които научих на онзи вечерен курс, е, че повечето престъпници са глупави. Умните се срещат много рядко.

— Или се измъкват.

— Може би. Вероятно едната причина е, че групите се ръководят изненадващо лесно. Хората са податливи на манипулации, но всички се мислим за неподатливи и бдителни.

Очите на Ливи се изцъклят замечтано.

— Гениален престъпник. Бих искала да хвана един.

— И аз. — Тя няма представа колко сериозно говоря.

Трепетно опасение нахлува в мимолетно доброто настроение на Ливи.

— Къде е телефонът ми? — Тя разтревожено потупва джобовете си. Взимам го от бюрото си и й го давам. Ливи се заслушва за секунда и отново се намръщва: — Кажи на малоумника, който го е направил, да го извади от сметките. — Тя отметва коса и тръгва.

— Добро ли съзирам в това зло? — пита Шаина.

В сряда има празнична работна вечеря, последната спирка в тура на общуване на телевизия „Форуд“. Едно от новите предавания на фирмата (очевидно измислено и излъчено в ефир от Пол) е предизвикало голямо вълнение. „Отвътре-навън“ е документална поредица в стил риалити за Джери Бонакорси, който преди трийсет години е удушил жена си, защото „го побърквала“. Бонакорси нямаше да бъде запомнен от никого, ако не беше фактът, че тъй като не изразил угризения за престъплението и не бил освободен, той е един от най-дълго лежалите престъпници в затвор в Британия. Сега е на седемдесет години и „Отвътре-навън“ успя да склони Комисията за условни присъди да се съгласи да допусне камери на изслушванията му в съда и в затвора, за да покаже как се взимат решенията дали да бъдат освободени или не затворници като него.

В началото на поредицата не знаехме дали Бонакорси ще бъде освободен. След месец го пуснаха. Ако питате мен, той трябва да гние в затвора, докато умре, но аз съм само съпруга и част от обществото, затова коя съм аз, че да решавам? Според Пол имам таблоиден възглед върху живота, на което отговарям, че всеки е либерал, докато не стане жертва на насилие.

И така, тази вечер е посветена на убийци и мохито. Не знам какъв ще бъде ефектът от комбинацията. Сергей, асистентът на продукциите на Пол, е наел ново, нашумяло заведение в града и е организирал вечеря за сто и петдесет души. Това е отлична възможност за служителите да се подмажат, да привлекат внимание към себе си и да се напоркат за сметка на някой друг. Вечерята е важна, защото ще идва Рейф Спенсър, основателят на КПТВ, заедно с други величия, и Пол гори от желание да ги смая. Купила съм си нова рокля и съм си направила прическа. Косата ми се полюшва в красива вълна, когато обръщам глава.

— Е, какво ще кажете? — Завъртам бавно клошираната си пола пред Ава и Лусиана, детегледачката. Ава седи на коленете на Лусиана, която сресва косата й. Двете се кикотят и си шушукат нещо. Лусиана е бразилка и детегледачка на едни наши приятели, но се грижи за нашите деца, когато е свободна. Тя е обсебена от Ава и часове наред играе на кукли и „училище“ с нея, а Джош е оставен да гледа необезпокояван телевизия.

— О, мама е красива, нали? — пита Лусиана и поглежда Ава.

— Смешна си — заявява дъщеря ми.

— Смешно е да го каже момиче, което се облича в жълто, алено и пурпурно — отвръщам.

Ава е издокарана като Алиса в Страната на чудесата и си бърка в носа. Ококорените й очи се втренчват в мен, докато главата й се клати в ритъм с движенията на гребена. Джош дори не отмества поглед от телевизора.

— Този цвят много ти отива — казва Лусиана. — Пол ще бъде горд, че е с теб тази вечер.