Али Найт - Лъжи

— По-скоро прословути, отколкото известни, нали?

Траекторията на кариерата на Рейф от син на ирландски месар до евентуална звезда в „Чиракът“, е история, разказвана много пъти.

— Джери и мен ли имате предвид или само мен?

Усмихвам се.

— Не съм убедена дали има голяма разлика между двамата, въпреки че е по-забавно да си известен. Звучи по-вълнуващо.

Рейф се замисля по-дълго, отколкото аз бих направила. Сериозно мисли какво да отговори.

— Вече имам достатъчно вълнения в живота. Още малко и горкото ми сърце ще се пръсне. — Той притиска ръка до лявата страна на добре ушития си костюм и завърта очи. — Ще оставя на момчетата от „Форуд“ предизвикателството да станат известни.

Лекс се включва в края на разговора ни:

— Моето най-голямо предизвикателство е да превърна убиец в знаменитост.

— Не може да се отрече, че камерата го обича — добавя Пол. — Зрителите не можеха да откъснат очи от него. Много по-различен е от онова, което очакваха хората, и това прави голямата телевизия.

— За голямата телевизия — казва Лекс и вдига чашата си.

— За голямата телевизия. — Всички вдигаме наздравица.

Сергей е свършил добра работа с разпределението на местата. Дъвча ордьовъра и слушам емоционален мъж на име Джетро, който разказва забавна история как се снимат сибирски белки. Жената до него повтаря недискретна клюка за рок звезда, когото е свалила в монтажна зала, и ние ревем от смях. Готвя се да разчупя леда с надут на вид костюмар през два стола от мен, но забелязвам, че Лекс се промъква между масите на път към изхода. Предполагам, че отива да пуши. Извинявам се и тръгвам към вратата. Излизам и го виждам с Астрид и група хора, които не познавам. Той ме съзира, кима и ми маха с ръка да отида при него.

— Може ли да си изпрося една цигара? Опитвам се да ги откажа, но не успявам. — Всъщност не съм пушила от години.

— Разбира се. И аз. — Той ми държи запалката по сексуално загатващ начин.

Трудно ми е да определя защо не харесвам този човек. Очевидните неща са налице — той е арогантен, суетен и егоист, но това не му пречи да бъде страхотно популярен, особено сред младите жени. Не го разбирам и се чудя дали смущението ми не е страх, че не съм съгласна с мнозинството и с Пол, и пропускам нещо.

Лекс се хили самодоволно и ме представя на всички. Аз го стрелвам с многозначителен поглед.

— Чух, че си изкарал щура нощ в понеделник.

Той издухва кръгче от дим и се усмихва.

— Не мога да разкрия нищо, Кейт, това е Законът на пътя.

От всички изрази, които обобщават телевизионната индустрия, най-много мразя този. Тайните между колеги и сътрудници на свободна практика, когато са на снимки, лъжите към съпругите и многострадалните партньори за случилото се в онази къща в Ибиса или в онзи хотел в Русия, или в онази каравана в Ирландия по време на шестседмичните снимки (по-точно шестседмичния купон). Някои професии изискват усилена работа, а в телевизията му викат „правене на снимки“, ако историите, които чувам, са верни. Никога няма да разбера колко тайни са останали скрити, защото съм съпруга на шефа.

Някой се подхилва и аз рязко се оглеждам. „Овладей се, Кейт“ — казвам си. Хващам се за лакътя с другата си ръка. Цигарата е до ухото ми.

— Колко досаден е този телевизионен израз. Аз знам по-хубав от музикалния бизнес. — Накланям се към Лекс. — Всичко в името на изкуството, но хитовете в името на чукането.

Той се смее и другите се отпускат. Никотинът изпълва организма ми и ми се гади.

— О, и аз знам един! — обажда се Астрид и стъпква фаса си. — Една моя приятелка работеше на рецепцията в музикална компания. Влязъл Стинг и се запътил право към бюрото й, а тя му рекла: — Не стой толкова близо до мен.

Всички се смеят. Щеше да бъде забавно, ако не исках толкова отчаяно да знам истината и да се хващам за сламките на разбирането, които Лекс не предлага. Как да открия какво всъщност се е случило в понеделник? Главата ми се замайва.

След пет минути Лекс хвърля фаса си в канала. Потупва ме по гърба и се обръща да влезе вътре.

— С тази бързина ще ме покажеш във „Време за престъпление“, след като те спуснаха с парашут в предаването. — Той прави преувеличен жест на самозащита. Усмивката ми е като на наемен убиец.

Вътре е много задушно и вечерята се влачи бавно. Би трябвало да е приятна, утвърждаване на всичко, което е постигнал Пол, но за пръв път оглеждам залата, търсейки жени, по които той би се увлякъл. Територията ме потиска и изпивам виното си. Сергей минава и ме потупва по рамото с утешителен жест. Замислям се как той се намръщи и се опита да прикрие смущението си, когато казах, че Пол е на съвещание. Обземат ме горчиви предчувствия за нещо лошо.