Али Найт - Лъжи

Ако бях в кабинката, щях да го зашлевя. Държа се войнствено, когато пийна. Бих се навела близо до лицето му, зачервено от твърде много купонясване и подмазване, и бих се опитала да предам част от терзанията си на самоуверената му физиономия. Но не съм долу сред урината и белината, а се пренасям на далеч по-неудобно място.

— Мамка му!

Връщам се в залата и виждам, че Пол държи микрофон и изнася реч, приковал вниманието на стотината гости. Той се обръща и се усмихва.

— Не искам да отнемам повече от времето ви, но бих желал да кажа няколко думи за най-противоречивото предаване, което телевизия „Форуд“ е правила. „Отвътре навън“ вървя на екраните на телевизорите ви цяла зима и приключи миналия месец. Предаването предизвика много силни реакции сред хората, даде повод за дебат в Парламента и беше отразено на страниците на „Сън“. Това правят най-добрите телевизионни програми и аз мисля, че тази е една от най-добрите. — Някой вика одобрително и Пол вдига ръка. — Тази документална поредица ни показва реалния живот с всичките му противоречия и объркани нюанси. Джери Бонакорси не е добър човек. Той е осъден убиец, който е удушил жена си и е лежал трийсет години в затвора заради това престъпление. Решението дали да бъде освободен, когато не е показал угризения, за щастие не е ваше или мое. Нашата работа е да покажем решенията, взети за Джери в реално време — чува се още един одобрителен вик, — и да предоставим на зрителите най-силното преживяване, което някога ще имат. „Отвътре-навън“ показва, че риалити телевизията, която е насъщният хляб на нашата фирма, макар и дълго критикувана от някои коментатори, е формат, който може да постигне най-провокиращите мисленето предавания. „Отвътре-навън“ навлиза в нова територия в правенето на телевизионни документални филми и искам да се възползвам от възможността да благодаря на всеотдайния екип, който има въображението да осъществи проекта, и на Канал 4, че пое риска да го излъчи, без да знае какъв ще бъде краят. — Разнасят се аплодисменти. — Благодаря ви за положените усилия. — В залата с висок таван отекват радостни възгласи и Пол протяга дългата си ръка и ми прави знак да отида при него. — Но преди най-после да седна на мястото си и да ви оставя да се наслаждавате на вечерта, искам да благодаря на още един човек, защото тя върши трудната и безкрайна работа да ме търпи. — Някой се смее. — Искам всички да станете и да вдигнете чаши за моята прекрасна съпруга и партньорка в престъпленията Кейт, без която нищо от това нямаше да бъде възможно.

Чувам стържене на хиляди крака на столове и пляскане на ръце като удряне на крила. Възгласите отекват глухо в ушите ми. Пол държи ръцете си протегнати и ме чака да се впримча в прегръдките му.

Съпругът ми е гаден лъжец.

Закована съм за пода. Единственото ми желание е да удрям Пол заради всеки липсващ час между раздялата му с Лекс и връщането му у дома. Но аз съм консервативна и държа на традициите. Няма да ме видите да клатя лодката. Кланицата чака, Пол маха с пръсти към мен. Имам чувството, че ще припадна. Кислородът в стаята сякаш свършва.

— Скъпа?

Насилвам се, засиявам с най-ослепителната си усмивка и навлизам в обятията му, спускайки резето на клетката на брака ни.

Атмосферата в таксито по пътя за дома ни е ледена. Пол ме умолява да му кажа какъв е проблемът. Страхът ми издига стена срещу гнева, който е на път да прелее.

— Кажи ми какво точно се случи в понеделник през нощта — шепна, защото не искам шофьорът да чуе.

Пол завърта очи.

— Ходих на бар, стоях твърде дълго, съжалявам…

— В колко часа си тръгна Лекс?

Той ме поглежда изпитателно.

— Говорила си с него, така ли? Опитваш се да ме хванеш.

— Ти ми каза, че той е бил с теб през цялата нощ!

— Не съм казвал такова нещо!

— Тихо.

Пол се намръщва.

— Защо да говоря тихо?

— Е, къде беше?

— Обикалях сам с колата, влязох в няколко бара. Исках да бъда сам…

— Сам? — въпросът ми прозвуча отчаяно. Когато става дума за взаимоотношения, Пол се погрижва да се вкопчи за следващата лиана, преди да пусне предишната. Ако си спомням правилно, той не е бил сам от шестнайсетгодишен. Съпругът ми не признава понятието „твърде много покани“ или израза „прекалено много“. Когато ходи в командировка, чувам го по мобилния му телефон как организира вечеря за дванайсет души или пиене за няколко мъже. Кара два часа от хотела си само за да се срещне със стар приятел от училище. Ако полетът му се забави, Пол звъни непрекъснато и запълва досадното чакане с разговори с мен. Той не понася да бъде сам.