Али Найт - Лъжи

— Чух, че са намерили куче близо до паркинга край моста.

Бека изкривява лице в гримаса и отново се отпуска на възглавниците.

— Горкото дребосъче.

Взимаме музикални триъгълници и ксилофона и обсипваме с благодарности китариста. Но думите, които отчаяно искам да чуя: „Кучето беше на Еди-кого си“ не се изричат. В този малък, клюкарски квартал никой не е чул нищо.

Говорим за училище и за някакъв комитет, в който членува Сара. Тя споменава нещо за Министерския съвет и група за натиск.

— Белгийците трябваше да ти дадат Конго и ти щеше да свършиш по-добра работа от тях — отбелязвам.

Ава включва телевизора. Чувам тематичната мелодия на новините, докато дъщеря ми се измъква в коридора. Трябва да го изключа, но ме мързи да помръдна.

— Остави го — казва Сара. — Децата вече се забавляваха.

Гледаме скандал в правителството, придружен от крясъци на горния етаж, и после репортаж от Иран, от който чувам само половината, докато си вземаме довиждане с китариста и аз с благодарност приемам предложената ми чаша чай.

— Мамо! — Писъците на Ава ме изкарват в коридора. Тя се опитва да измъкне тротинетка от ръцете на друго дете. Когато се връщам в хола, на екрана показват снимка на усмихната блондинка, но след миг я закриват размахващите се крака на Макси, когото Бека взима. Зървам криминалисти в бели предпазни облекла и долавям думите на съседи, че жената е правела филми и е наръгана с нож…

Сара сменя канала. Нещо се изтръгва от гърлото ми. Грабвам дистанционното и трескаво натискам копчетата, но вече съм изгубила ценни секунди. Когато се връщам на първоначалния канал, репортажът е свършил. Изведнъж осъзнавам, че в стаята е тихо и пет майки седят неподвижно.

Оттеглям се в единственото убежище — тоалетната. Толкова ми се гади, че трябва да отворя прозореца. Не знам кога се е случило това… Не мога да кажа думата дори на себе си. Не знам кога се е случило това нещо. Градът е голям и район само на няколко километра може да означава стотици хиляди хора между мен и мястото. Между нас и мястото. Но лицето й… В очите ми напират сълзи и се навеждам над умивалника, защото се страхувам, че ще повърна. Познавам я. Не добре, но сме се виждали. Тя работеше в „Отвътре-навън“ и най-важното, измисли формата на „Време за престъпление“. Пол ни запозна. Той купи идеята й и се бори да направи предаване. Пол имаше много срещи с нея. Говореше много за нея. Мелъди това, Мелъди онова. Каза, че тя била изгряваща звезда, жена, която трябва да бъде наблюдавана, име, което трябва да бъде запомнено. Мелъди Греъм. Пол я познаваше много добре.

Мелъди Греъм, звездата ти угасна!

Не бях забелязвала досега, но чертите й, обезплътени на екрана, поразително приличат на едно лице, което ме преследва в неспокойния ми сън в безброй нощи, докато се тревожа за остатъците от връзка, която никога няма да прекъсна. Подпирам чело на хладния порцелан на умивалника, защото Мелъди прилича на Елоуид, първата съпруга на мъжа ми.

Мигновено бях пленена от очарованието на Елоуид. С Джеси бяхме поканени от Пъг на купон в голяма стара къща и докато се блъскахме към кухнята, ръкавът ми се закачи в копчето на дизайнерското палто на Елоуид. Казах няколко тъпи шеги, че съм се залепила за нея, а тя отвърна, че ме притегля. И донякъде беше така. Елоуид беше много по-изтънчена и очарователна от мен и аз я мислех за страхотна. Тя пишеше в модно списание статии за начина на живот, майка й беше французойка, купуваше дрехите си от Париж. Носеха се слухове, че някои членове на фамилията на баща й са престъпници. Запознанството с нея най-после ми помогна да забравя за Пол за известно време, фантазиите ми, че той изпитва нещо към мен, си останаха фантазии. Елоуид имаше съвършена кожа с пори не по-големи от леко убождане и мека руса коса, която се поклащаше, когато се движеше. Обичах тайно да гледам такива красиви хора. По този начин изучавах половината от златната двойка, която навремето сякаш доказваше на нас, несъсредоточените и нерешителни двайсет и няколко годишни хлапаци, че младежката любов наистина може да продължи вечно.

Колко дълбоко грешахме всички.

Краят им беше объркан, болезнен и продължителен. Аз загубих много повече приятели от Пол. Всъщност се чувствах късметлийка, че някои от бившите му гаджета не ме пребиха с камъни. Вече съм превъзмогнала всичко това, но не се отървах невредима. Една отворена рана все още ме тормози и времето не й стига да зарасне. Пол настояваше да останем приятели с Елоуид и десет години по-късно тя все още присъства в живота ни. Работата й е да ходи по купони, да пише за тях за дебело и лъскаво списание и да я снимат с разни знаменитости. Елоуид има идеална работа, ако харесвате такива неща. Тя има малко черно тефтерче, за което си струва да умреш, ако това е определението ви за успех. С Пол обядват в ресторанти, където обикновени хора никога няма да получат маса, и от време на време пият коктейли в барове, където биха отишли Мадона или Робърт де Ниро, или и двамата.