Али Найт - Лъжи

Притискам се до Пол, докато спи, увивам крака около неговия и слагам брадичка във вдлъбнатината между лопатките на раменете му. Допадаме си като мъж и жена.

Всички харесват Пол. Той е хубав, мил и мисля, че — това е черешката на тортата — не е скучен. Може да разкаже смешен виц, да спечели надбягването за бащи на спортния празник на Джош и да предложи добър съвет за разбитото сърце на Джеси. Понякога хората ми казват: „О, Пол е голяма работа“. Мисля си, че това е хубаво. Той никога не престава да ме изненадва. Не е скучен, а скуката е смърт за брака. Освен това е преуспял. Преди две години телевизия „Форуд“ — името е комбинация от фамилиите на Пол и Лекс Уд — беше купена от английската медийна компания КПТВ. Шегувахме се, че ще ходим на соарета на Даунинг Стрийт и вероятно ще се запознаем с Елтън Джон, но това все още не се е случило. Децата ми тепърва ще трябва да се борят за внимание, популярност и възможности, но не до такава степен като Линда и аз. Аурата на „специални“ все още е далеч.

Беше трудно да останем спокойни, когато Пол и Лекс продадоха фирмата. Постижението наистина беше изумително и им причини вълнение и стрес. Как би трябвало да се чувстваш, когато си постигнал мечтите си, а още нямаш четирийсет години?

Светът, в който се движи Пол, е космополитен, забързан, ефектен и безразсъден. Той има петдесет и пет служители, голям процент от които са жени, по-млади, по-умни и по-хубави от мен. Не правете грешката да си мислите, че съм огорчена, че лотарията на красотата ми е дала малко или че изпитвам параноя от конкуренцията. Животът винаги е бил такъв към мен. Не съм ослепителна красавица, тиха съм по характер и се харесвам постепенно, не веднага. Имам средно дълга кестенява коса, чуплива, светлокафяви очи с очевидно интересни петънца в тях и мила усмивка. Мъжете обикновено си падат по момичета като Джеси с щръкнали гърди и изрусена до бяло коса, гръмогласни като нея и с богат запас от забавни анекдоти, само че аз си тръгнах с най-голямата награда от всичките ми връстнички — брак и живот с Пол. Успях, защото съм целенасочена. Когато вярвам, че нещо е правилно, а връзката ни с Пол беше правилна, нищо не може да се изпречи на пътя ми. Работих много усилено, за да поставя неговите потребности над моите и да живея в сянката му. Направих невъзможно за него да живее без мен. Разбира се, не казвам на никого за това, защото ще изглежда, че съм се предала, а определено не е така. Но след десет години и две деца чувствам промяна. Време е да изляза от сянката, фактът, че мъжът ми ридаеше на пода и бръщолевеше, че е убил някого, не е нещо, пред което ще се предам. Рано или късно ще разбера какво се е случило онази нощ и после неуморно ще работя да го поправя.

Блясъкът, свързван с телевизията, ярко контрастира на жалкия вид на офисите, където се прави „Време за престъпление“. За да стигна до работното си място, аз треперя от страх от огромни превозни средства, които разпръсват пясък, докато с трясък се придвижват към центъра на Лондон, и когато стигна дотам, никога не се застоявам на портата от шейсетте години на миналия век, от която липсват парчета бетон, сякаш някое диво животно се е приспособило напълно към градската околна среда и е започнало да я яде. Офисът изглежда ужасно. Мокетът на квадрати под бюрото ми е нагънат по краищата и на пода има петна, които приличат на разплискана кръв.

Включвам компютъра си и махам с ръка на Шаина, която седи срещу мен. Шегуваме се, че грозната обстановка съответства на типовете, с които се занимаваме по цял ден. На бюрото ми е подпрян чувал за боклук. Преди да попитам какво има вътре, Шаина се навежда към мен и прошепва:

— Черния облак се задава.

Сядам, обръщам се и виждам Ливи, продуцентката, която казва: „Аха“ на някого по мобилния си телефон, докато слаломира покрай столовете и върви към нас. Още не съм работила във „Време за престъпление“ достатъчно дълго, за да опозная всички, но Ливи определено привлече вниманието ми. Тя приключва разговора, хвърля телефона и изпухтява от раздразнение.

— Доколкото разбирам, денят не е добър, а?

Ливи изсумтява.

— Всичките са кретени и тъпаци.

Виждам, че Шаина едва сдържа усмивката си. Наричаме Ливи „Черния облак“ защото е непоправим песимист и съзира бедствия, дебнещи на всеки ъгъл.

— Мислех, че броят на зрителите ни се увеличава?

Ливи не се усмихва. Сяда на бюрото ми.

— Да, така беше. — Страхотната новина не е достатъчна за Ливи, а я изпълва с мрачни опасения какво ще стане после. Тя се намръщва още повече. — Но никой не е доволен. — Посочва черния чувал. — Пристигат все повече видеозаписи от зрители. Това е само част от тях. Трябва да ги прегледаш и да подбереш само най-страшните истории, кадри, които наистина показват гадните отрепки, сред които живеем. — Тя забива пръст в компютъра ми, за да наблегне на думите си.