Джеймс Патерсън - Крос

Момичето явно бе романтичка по душа. Но в известен смисъл и самият Съливан беше такъв — поне той така смяташе.

Когато я вдигна на ръце, тялото й се скова. Беше наистина слабичка — отнесе я с лекота в спалнята и я положи върху леглото, където тя остана да лежи, без да помръдва.

— Ти си много красиво момиче — прошепна възхитено Съливан. — Направо си прекрасна. Приличаш на изящна кукла. А сега, ако нямаш нищо против, бих искал да видя какво има под опаковката.

Касапина използва скалпела, за да среже копчетата на скъпия костюм от туид. Госпожица Л. Бранд остана безволно отпусната, но поне не му се налагаше да й напомня да мълчи.

Той свали сутиена и гащичките й от черна дантела. Дори в делничен ден. Не носеше чорапогащник, имаше стройни нозе с лек загар. Ноктите й бяха лакирани в яркочервено. Тя се опита да стисне очи, но той я шамароса през лицето, колкото да привлече вниманието й.

— Остани с мен, Бранд.

Нещо върху нощното шкафче привлече вниманието му. Червило.

— Знаеш ли какво, я си сложи малко от това. Както и някой хубав парфюм. По твой избор.

Жената безмълвно се подчини. Действаше като хипнотизирана.

Касапина държеше члена си в едната ръка, а скалпела в другата — гледка, която тя никога нямаше да забрави. След това грубо проникна в нея.

— Искам да се включиш в играта — подкани я той. — Преструвай се, ако трябва. Сигурен съм, че и преди си го правила.

Вкочанена от ужас, младата жена даде всичко от себе си — изви се нагоре, разтвори бедра, дори простена няколко пъти, но без да го поглежда.

— А сега ме погледни — нареди Съливан. — Погледни ме, ти казвам! Погледни ме. А, така е по-добре.

В следващия миг всичко за него свърши. И за нея.

— Малко ще си побъбрим, преди да си тръгна — рече той. — Вярваш или не, но наистина смятам да си ходя. Няма да те нараня. Поне не повече.

Вдигна чантичката й от пода. Вътре откри това, което търсеше — шофьорска книжка и черно тефтерче с телефонни номера. Поднесе книжката към нощната лампа.

— Значи се казваш Лиза. Прекалено хубава снимка за някакъв си документ. Разбира се, на живо си много по-хубава. А сега ми позволи да ти покажа някои мои фотоси.

Не беше взел много със себе си, само няколко, ала сред тях бяха любимите му. Размаха ги като ветрило в едната си ръка. Лиза отново се скова. Неподвижността й го развесели. Тя искаше да се слее с чаршафите и да изчезне.

Подаваше й снимките една по една, за да ги разгледа внимателно.

— С всички тези съм се срещал два пъти . Разбира се, ние двамата с теб ще се срещнем само веднъж. Дали ще се видим отново, зависи изцяло от теб. Следваш ли мисълта ми? Ясно ли се изразявам?

— Да — отрони тя с пресъхнали устни.

Той се изправи и заобиколи леглото, за да й даде няколко секунди да осмисли думите му. Тя се покри с чаршафа.

— Разбираш ли ме, Лиза? Наистина ли осъзнаваш какво ти говоря? Знам, че в момента ти е малко трудно да се съсредоточиш. Предполагам, че е така.

— Няма да кажа… нищо — едва чуто прошепна младата жена. — Обещавам.

— Добре, вярвам ти — кимна доволно Съливан. — Обаче смятам да взема това, за всеки случай.

Размаха тефтерчето с телефоните. Разлисти го и го отвори на буквата „Б“.

— Я да видим какво имаме тук. Том и Лоуис Бранд. Това мама и татко ли са? Веро Бийч във Флорида. Предполагам, че е доста приятно местенце. Брега на съкровищата ли го наричаха?

— О, Господи, моля ви! — простена жената.

— Всичко зависи изцяло от теб, Лиза — увери я Касапина. — Разбира се, ако питаш мен, би било много жалко да свършиш като всички онези от снимките, които ти показах. Нали се сещаш — на части, после зашити. В зависимост от настроението ми.

Той повдигна чаршафа и я огледа още веднъж.

— А в твоя случай ще се получат красиви парчета .

С тези думи той остави Лиза Бранд сама със спомените за него.

— Точно заради това не нося вратовръзки! — ядно промърмори Джон Сампсън.

Дръпна стегнатия възел и свали проклетото нещо от врата си. Хвърли в кошчето затворената картонена чашка, пълна с кафе, и в същия миг съжали, че го бе сторил. Двамата с Били не бяха мигнали почти цялата нощ, тъй като малката, Джаката, имаше грип. В момента той май се нуждаеше от цяла цистерна с кафе.

Когато телефонът на бюрото му иззвъня, нямаше настроение да говори с никого и за нищо.

— Да, какво? — изрече троснато.

От другия край на линията прозвуча женски глас.

— С детектив Сампсън ли разговарям?