Джеймс Патерсън - Крос

Опитах се да продължа много внимателно:

— Напълно сме сигурни, че това, което се е случило с вас, не е единичен случай. Има и други жени…

Това я довърши. Тялото й се разтърси от накъсани ридания, сетне пороят се отприщи. Лиза Бранд се сви и избухна в сълзи, притиснала ръце към устата си.

— Съжалявам — изхлипа след малко тя. — Не мога да направя това… Не мога! Съжалявам, наистина съжалявам…

В този миг госпожа Гудис се втурна в стаята. Сигурно бе подслушвала зад вратата. Коленичи пред приятелката си, прегърна я през кръста и й зашепна успокоителни слова.

— Съжалявам — отново прошушна Лиза Бранд.

— Няма за какво, скъпа. Просто си излей болката — каза Нанси Гудис.

Сампсън остави визитната си картичка върху масичката за кафе.

— Не е необходимо да ни изпращате — рече.

— Моля ви, не се връщайте тук — изгледа ни хладно Гудис. — Оставете Лиза на мира. Вървете си.

Касапина имаше нова задача — удар за шестцифрена сума. Едновременно с това се опитваше да не мисли за Джон Маджоне и за болката, която смяташе да му причини. Наблюдаваше добре облечения възрастен мъж, на чиято ръка се бе увесило младо момиче. „Птичка“, както ги наричаха едно време в Лондон.

Мъжът беше някъде около шестдесетте, а тя — най-много на двадесет и пет. Интересна двойка, която привличаше вниманието на околните. А това можеше да се окаже проблем за Съливан.

Той ги наблюдаваше, докато стояха пред елегантния хотел „Кларидж“ и чакаха личният шофьор на господина да докара автомобила. Беше дошъл да ги вземе и миналата вечер, и днес — към десет сутринта.

Досега двойката не бе допуснала грешки, от които Касапина би могъл да се възползва.

Шофьорът беше и бодигард и се справяше добре със задачата си. С него имаха само един проблем — момичето очевидно не го искаше до тях. Предишната вечер, когато присъстваха на някакво официално събитие в галерия „Сачи“, тя безуспешно се бе опитала да убеди възрастния си кавалер да се отърве от него.

Е, днес Касапина трябваше просто да изчака развоя на събитията. Той бе спрял зад няколко коли, наредени зад лъскавия черен „Мерцедес CL65“. Автомобилът беше бърз и мощен, но това едва ли можеше да бъде предимство по натоварените улици на Лондон.

Касапина беше нащрек. След случая във Венеция прие тази задача с известна тревога. Имаше основание да бъде параноичен, но бе получил работата чрез доверен човек от Бостън. Вярваше му, поне доколкото изобщо можеше да вярва на някого, а и се нуждаеше от парите.

Удобен случай изникна близо до станцията на метрото при Ковънт Гардън. На светофара момичето ненадейно изскочи от мерцедеса и тръгна пеша. Възрастният й любовник също слезе и я последва.

Майкъл Съливан спря веднага до тротоара и просто заряза колата си. От фирмата за автомобили под наем и без това никога нямаше да се доберат до него. А и въобще не му пукаше за някаква кола, зарязана насред улица в Лондон.

Знаеше, че шофьорът-бодигард няма да се реши да изостави мерцедес за двеста хиляди долара, така че това му предоставяше няколко минути свобода на действие.

Улиците около Ковънт Гардън гъмжаха от пешеходци, но Касапина не изпускаше двойката от поглед — виждаше ги как оживено ръкомахат и се смеят, навярно доволни, че са успели да „избягат“ от охранителя. Съливан ги последва надолу по Джеймс Стрийт. Двамата продължиха да бъбрят и да се смеят, нехаещи за останалия свят.

Голяма грешка, много голяма!

Касапина забеляза пред себе си остъкления покрив на пазара. Няколко улични актьори, облечени като мраморни статуи, помръдваха само ако някой им хвърли монета. Около тях се бе събрала любопитна тълпа.

Касапина изведнъж се озова зад двойката. Моментът бе идеален и той натисна спусъка на беретата със заглушител — два куршума право в сърцето на момичето. То се свлече на тротоара, сякаш някой бе издърпал настилката изпод краката й.

Касапина нямаше представа коя е тя, нито кой и защо я искаше мъртва. А и не го интересуваше.

— Тук някой получи инфаркт! — изкрещя той.

Остави пистолета да се изплъзне от пръстите му, обърна се и изчезна сред гъстата навалица. Запъти се към Нийл Стрийт, мина покрай няколко кръчми във викториански стил и се озова пред изоставената си кола, точно там, където я бе зарязал. Каква хубава изненада.

Беше по-безопасно да прекара нощта в Лондон, а на другата сутрин да се качи на самолета за Вашингтон.

Лесни пари — както винаги ги печелеше. Или поне преди грешката във Венеция. С която все още му предстоеше да се справи, при това кардинално.