Въпреки че желаният сън не я споходи, Юдит се чувстваше достатъчно отпочинала, когато се събуди към три следобед. Беше ужасно гладна и си поръча пица „Четири сезона“. Заедно с нея куриерът й поднесе огромен букет цветя.
— За съжаление не са от мен — поясни той. — Намерих ги на изтривалката.
Букетът се състоеше от двайсет и пет тъмночервени рози. Към тях бе прикрепена, малка бележка. Юдит я разгърна и прочете „За най-прекрасната жена, която някога съм изпращал до къщи, без тя да разбере. С обич, Ханес“.
Юдит беше като ударена с мокър парцал. Реши да възстанови в детайли изминалата нощ, затова започна да звъни последователно на всички присъствали и да събира впечатленията им от Ханес Бергталер.
Илзе: „Представителен мъж. Държи се много естествено. Има голяма глава и усмивка като от реклама на паста за зъби. Любимец на всяка тъща. В модно отношение по-скоро консервативен. Късата прическа не му отива. Струва ми се принципен. Малко е особен, но не е скован. Може да гледа една жена дълбоко в очите. Добър слушател. Обича децата. Интересуваше се доста от Мими и Били. Дори им донесе подарък. Изключително мил човек. Едно голямо плюшено мече. И най-важното — той е лудо влюбен в теб.“
— Наистина ли? — попита Юдит. Радваше се да го чуе.
— През цялото време те боготвореше — завърши Илзе.
Роланд: „Страшен симпатяга. Човек може да разчита на него. Няма нищо неискрено в поведението му. Подхожда открито и сърдечно към всички. Добър събеседник. Говори изключително убедително. Разказа доста интересни неща за архитектурата. Не те изпускаше от очи.“
— Сериозно ли? — попита Юдит.
— Много е влюбен в теб.
— Така ли мислиш?
— Убеден съм.
Валентин: „Силно емоционален, направо нетипичен мъж. Изобщо не е надут. По-скоро е мекушав.“
— Мекушав ли? — учуди се Юдит.
— Не, мекушав не е точната дума. Всъщност знае добре какво иска.
— Интересно.
— Много си пада по теб.
— Да, известно ми е.
— Страшно много.
Лара: „През цялото време ме гледаше толкова… мило и доверчиво, като по-голям брат. Имах чувството, че се познаваме отдавна. Сподели с Валентин, че двамата доста си подхождаме и че си личи колко държим един на друг. Изрази радостта си, че се е запознал с нас. Попита ме дали винаги прекаляваш с алкохола. Държи да покани всички ни на гости. Заяви, че си жена мечта.“
— Жена мечта ли?
— Да, цитирам буквално. А как се целува?
— Моля?
— Хубаво ли се целува?
— Ааа, да, да, много.
Сигурно се целуваше много хубаво.
Следващият петък, ознаменувал края на работната седмица, в която Юдит се видя общо осем пъти с Ханес — равносметката беше три кафета, два чая, две чаши просеко, едно кампари и поне хиляда комплимента, — се оказа най-топлият ден в годината до момента с рекордните 28 градуса. Юдит едва дочака да стане шест вечерта. Взе си студен душ и за пръв път, откакто се бе разделила с Карло (тоест от около шест месеца), се зачуди какво бельо да облече. Веднага обаче се усети накъде отиват мислите й и се намрази за това. Не, всъщност мразеше Карло, защото бе пропиляла безброй нощи с него, а себе си упрекваше заради моментните прояви на слабост. Така или иначе, отпаднаха всички модели, харесвани от Карло, и Юдит се спря на строгата бяла комбинация, която обикновено носеше при посещенията си в гинекологичния кабинет на д-р Блехмюлер.
Както винаги, тя гримира съвсем дискретно кафявите си очи, заради които често я сравняваха с кошута. Върху устните си нанесе тънък слой гланц с червеникав оттенък. Дълго време суши естествено русата си коса, докато не постигна желания разрошен ефект, наричан „закачлив“ в женските списания. Още преди два дни бе приготвила джинси и тениска специално за случая. Новото й елегантно черно кожено яке и красивите й боти трябваше да покажат на Ханес какво значи да си в крак с модата, без да разчиташ единствено на случайността и сезонните разпродажби. „Изумителна“, прошепна Юдит в огледалото и то се запоти от дъха й. Ханес несъмнено щеше да остане като ударен с мокър парцал.
Бяха се уговорили да хапнат навън. Можеше да се каже, че им предстои първата истинска вечеря насаме. На Шварцшпаниерщрасе току-що бяха отворили нов виетнамски ресторант. Навярно специално за тях двамата. Ханес бе запазил места за осем часа. Юдит закъсня точно с тринайсет минути, както бе предвидила. Сториха й се безкрайно дълги. Масата им се намираше в зеления двор на ресторанта. Щом я забеляза, Ханес скочи от стола и започна да маха бурно с ръце. Останалите гости се обърнаха, за да видят кой е успял да извади един мъж от равновесие в подобна хармонична азиатска обстановка.
Читать дальше