Даниел Глатауер - Вечно твой

Благодарение на терапевтичната помощ, която получих, постепенно успях да се примиря с раздялата ни. Повярвай ми, процесът беше невероятно труден. Наложи ми се да извървя най-дългия и мрачен тунел в досегашния ми живот. Но вече стигнах до неговия край и отново виждам светлината, която, макар и слаба, придобива все по-голяма яркост. Юдит, никога повече няма да навляза в личното ти пространство, Ако Ти Сама Не Го Пожелаеш“. „Заклевам се във всичко свято.“ Най-после нещо смислено, помисли си тя.

„Съобщението, което остави на гласовата ми поща, скъпа Юдит, ме засегна дълбоко. Ти звучеше като преобразена — толкова агресивна и изпълнена с омраза. Думите ти ме нараниха: не си била толкова глупава, много добре си знаела, че те наблюдавам, но вече не съм можел да те уплаша. Затова трябвало да се покажа, аз, страхливецът. В противен случай си щяла да ме намериш, където и да се крия.“ Наистина ли бе изрекла подобни думи? Интересно. Значи не си въобразяваше.

„Юдит, никога не съм искал да те уплаша, самата мисъл ме ужасява. Реших, че ще е по-добре и за двама ни, ако известно време не се чуваме и виждаме. Ето защо се отдръпнах. Всъщност просто послушах съвета на общите ни приятели, които ме увериха, че буквално си развила алергия към моята личност. Но нямам никакво намерение да се крия. И не искам да ме възприемаш като страхливец. За да ти го докажа, написах това писмо.

Е, Юдит, ето ме. За щастие, мога да съществувам и без теб. Но въпреки всичко ти отправям огромна молба. Най-съкровеното ми желание е да бъдем приятели. Обещавам ти, че винаги ще съм насреща, когато се нуждаеш от мен. Така или иначе, никой не е в състояние да заличи чувствата ми към теб. С вечна вярност, Ханес“.

Юдит остави писмото и погледна още веднъж ръцете си. Не трепереха. Сипа си изстинало кафе (с кофеин) от синия термос, наля вода в друга чаша, извади едно хапче от опаковката и го поднесе към устата си. В същия миг се разколеба, раздели таблетката на две и изгълта едната половина с малко вода. После сви радостно юмруци, сякаш току-що бе извоювала ценна победа.

„Не се страхувай повече, Юдит, не се страхувай.“

След въпросната случка Юдит спа безпроблемно три поредни нощи. Освен това почувства остра нужда от компания. Поводът си струваше да бъде отпразнуван. Легнала във ваната — както правеше в добрите стари времена, Юдит покани приятелите си на гости в събота вечер. Герд се зарадва изключително много и прие на момента, макар че щеше да ходи на соул концерт с Роми Картен.

— Роми ли? — попита учудено Юдит.

— Да, Роми. Заедно сме от тринайсет дни.

— Ако издържите до петнайсет, непременно трябва да я доведеш!

Илзе, Роланд, Лара и Валентин също имаха други планове, но нищо не можеше да се сравни с приятната покана за вечеря от очевидно оздравялата и сияеща от щастие Юдит. Ето това бяха истински приятели — те държаха на нея и веднага проявяваха готовност да отпразнуват завръщането й към прекрасната баналност на уикенда. На следващия ден и Нина потвърди, че ще дойде. (Може би пък дотогава Герд отново щеше да е необвързан.)

Сред цялата тази еуфория на Юдит изведнъж й хрумна една идея, която преди няколко дни би й се сторила напълно абсурдна. Но писмото бе преобърнало всичко надолу с главата. Самият факт, че обмисля да допусне Ханес отново в жилището си, я даряваше с нови сили. Тя почувства, че е възвърнала смелостта си и голяма част от загубената си самоувереност — нещо, което й трябваше спешно в момента.

„Най-съкровеното ми желание е да бъдем приятели“, бе написал той с типичния си патос. Е, едва ли щеше да се стигне чак дотам, като се вземеха предвид всички неприятни инциденти. Но защо да го лиши от този малък жест на помирение? Защо да не покаже на най-близкото си обкръжение, че е способна да прогони демоните си?

Само за няколко дни те бяха придобили нищожни размери. Вече не я преследваха, не й всяваха страх, не я водеха в грешна посока, не я тласкаха към ръба на пропастта. Нима бе напълно излекувана от жалката си болест, слабост, криза или както там се наричаше червеят, който се бе промъкнал в главата й? Юдит изгаряше от нетърпение да разбере. И за тази цел се нуждаеше от него.

„Здравей, Ханес, в събота ще събера няколко приятели на вечеря. Герд и новото му гадже, Лара и Валентин, Илзе, Роланд и Нина, която познавам покрай работата. Ако искаш, можеш да се отбиеш.“ Не, третото изречение трябваше да се промени: „Ако нямаш други планове, ще се радвам да дойдеш.“ И още: „Ще приготвя гулаш с дивечово месо. Заповядай към осем вечерта.“ (Останалите бяха поканени в седем.) „С приятелски поздрав, Юдит“.