Даниел Глатауер - Вечно твой

В магазина Бианка я посрещна с нова изненада. Басти седеше в офиса на Юдит, сложил лист хартия и химикалка в скута си, и въртеше смутено обицата над горната си устна.

— Открихме следите на бившия ви приятел — заяви Бианка.

Говореше като героиня от детективски комикс.

— Сигурно сте си мислели, че сме забравили, но ние просто искахме да си стъпите на краката. Нали, Басти?

Отначало той само сви рамене, но после все пак се осмели да кимне. Бианка прокара пръсти по рижавата му коса и шумно го целуна по челото.

След това, без да чакат покана, двамата я запознаха с досегашните резултати от разследването. Първо се бяха опитали да издебнат Ханес пред офиса му.

— Но той така и не се появи, независимо по кое време Басти отиваше там — обясни Бианка. — Следователно има няколко варианта: Ханес работи на друго място или вкъщи, излязъл е в болнични или в отпуск.

Басти прегледа записките си, вдигна показалеца си и промърмори:

— Или е безработен.

В продължение на осем дни, след края на работното време, Басти паркирал колата си на Ниселгасе срещу дома на Ханес. После двамата с Бианка наблюдавали входната врата.

— Там вече го видяхме. Лично аз успях да локализирам обекта — заяви стажантката.

— Тоест да идентифицираш субекта — поправи я Юдит.

— Моля?

— Имаш предвид, че си го разпознала.

— Да, разбира се. Това си беше вашият Ханес от плът и кръв, всъщност бившият ви Ханес. Походката му е много специфична.

Юдит бе осведомена, че в поведението му нямало нищо подозрително. Не го придружавал никой, винаги напускал и се връщал сам в сградата. Не изглеждал забързан или изнервен. Веднъж задържал вратата на една възрастна дама, а друг път поздравил любезно някаква млада двойка. Облеклото му било толкова невзрачно, че Бианка не можеше да намери думи да го опише.

Последваха още данни от наблюденията: някои вечери Ханес влизал и излизал от сградата на кратки интервали, и то никога с празни ръце. Държал или папка с документи, или черно дипломатическо куфарче. Понякога се появявал с лилава раница на гръб или с торби с покупки. Забелязали го дори да изнася на рамо голям, увит в хартия предмет. Бил доста тежък, ако се съдело по изражението му.

Засега оставаше неясно по кое време на вечерта Ханес напуска за последно дома си и дали не нощува на друго място.

— Скоро обаче ще разберем — заключи Бианка. — Ако изобщо ни позволите да продължим. Какво мислите, шефке? На нас ни е страшно забавно.

Юдит се поколеба за момент, но накрая даде съгласието си, като ги помоли да не прекаляват. Не искаше да отнема радостта им от тяхното първо съвместно разследване.

Когато получи писмото от Ханес, тя се намираше в период на спокойствие и хармония. Това беше първото му директно послание към нея след призрачното му изчезване през лятото. Юдит прие като положителен знак факта, че ръцете й не се бяха разтреперили. Стоеше облегната на кухненския плот, отхапваше от един кроасан и наблюдаваше съсредоточено листовете, сякаш представляваха рекламна брошура за уплътняване на прозорци. Текстът, дълъг две страници, бе написан на компютър и после разпечатан. Видът и размерът на шрифта („Ариел“, 14 пункта) се набиваха също толкова малко на очи, колкото и заглавната част на писмото: „Ханес Бергталер, Ниселгасе 14/22, 1140 Виена“.

„Скъпа Юдит“ — обръщението бе последвано от запетая, в цялото писмо нямаше нито един удивителен знак. „Скъпа Юдит, разбрах, че си лежала в болница. Надявам се, че в момента се чувстваш по-добре. Клиниката, ръководена от проф. д-р Карл Вебрехт, в която са те приели, има отлична репутация. Убеден съм, че си била и все още си в отлични ръце.“ Все още?

„Преди две седмици ти ми остави съобщение на гласовата поща, което силно ме засегна“. Беше му оставила съобщение? „Съзнавам, че времето, което прекарахме заедно — най-прекрасното в целия ми живот, — бе белязано от множество несполуки и сериозни грешки от моя страна. Както казват хората, любовта е сляпа. Впоследствие ти се отдръпна от мен. Заради безкрайната си любов към теб аз не исках да го приема. Извърших неща, за които днес дълбоко се разкайвам. Намесих се в семейни въпроси, без да си ме молила за това. Действията ми бяха неразумни и, естествено, те подразниха. Ето защо те моля за извинение. В своя защита ще изтъкна единствено, че този период беше изключително тежък за мен — както в лично, така и в професионално отношение. Наложи се дори да прекарам известно време в болница заради емоционалното си изтощение. Тогава достигнах най-ниската си точка. Не исках да научаваш, за да не те тревожа и да не ти вменявам чувство за вина.