Даниел Глатауер - Вечно твой

— Скъпи, имаш ли нещо против да отидем в моето жилище?

— Какво ще правим през уикенда? — попита Ханес.

Минаваше един часът след полунощ и осветлението в спалнята на Юдит (което идваше от нетрадиционния месингов полилей на някаква млада пражка дизайнерка) бе изключено. Тя беше будна, лежеше върху корема на Ханес и усещаше силните му пръсти, които нежно масажираха главата й.

Въздъхна дълбоко и измъчено, както само тя умееше.

— Трябва да отида на село при брат ми Али. Не мога да пропусна голямата семейна среща. Хеди има рожден ден. Ще бъде доста натоварващо. Хеди е бременна и скоро ще ражда. Майка ми, разбира се, също ще присъства. А както знаеш, двете с Хеди не се спогаждат особено. Трудно ще издържа изпитанието.

За да засили ефекта, Юдит въздъхна отново.

— Заедно ще го преодолеем — каза той, след като леко се надигна в леглото.

— Не, Ханес, моля те! — извика тя, но бързо се овладя и смекчи тона. — Виж, скъпи, трябва сама да се справя. Няма да е много приятно изживяване. Не мога да ти го причиня. Не познаваш роднините ми.

Тя нежно прокара нокти по ръката му.

— Тъкмо ще се запозная с тях. Убеден съм, че ще ми харесат.

— Не мисля, че е добра идея да виждаш всички заедно. Повярвай ми, ще ти дойде в повече. Брат ми е доста странен. Поканили сме и едно приятелско семейство с две деца. Едва ли ще има достатъчно място. Не, Ханес, много мило от твоя страна, но този път сама ще изпия горчивия хап.

Двамата вече седяха един до друг в леглото. Юдит бе скръстила ръце.

— Не, скъпа, и дума да не става — продължи да упорства той. — Няма да те оставя сама. Естествено, че ще те придружа. Ако сме заедно, всичко ще мине като по вода.

Юдит не беше на същото мнение. Тя включи лампата, за да му покаже решителността в погледа си.

— Стига, Ханес. Не и този път. Разбери, че дори няма да има легло за теб. Ще се върна в неделя вечерта. Тогава ще научиш как е минало. Съгласен ли си?

Тя го погали по бузата. Той не отговори нищо и промени изражението си. Юдит за пръв път го виждаше такъв. Явно бе стиснал здраво зъби, тъй като челюстите му бяха изпъкнали. Бръчиците около очите му се очертаваха ясно, но без усмивката на лицето му приличаха по-скоро на мрачни бразди. Накрая Ханес й обърна гръб и се отпусна на възглавницата.

— Лека нощ, скъпа — измърмори той след дълга пауза. — Ще го обсъдим пак утре.

Рано на следващата сутрин, след дълга безсънна нощ, Юдит долови аромата на кафе. От радиото се носеше класическа музика. Ханес, който беше почти напълно облечен, се приведе усмихнат над нея и я целуна.

— Майка ти се обади — заяви той.

— Защо?

Всъщност искаше да разбере защо е вдигнал слушалката, вместо да я събуди.

— Попита кога ще минем да я вземем.

— Ние? — изкрещя Юдит.

Вече беше съвсем будна и ужасно ядосана.

— Обясних й, че най-вероятно няма да те придружа.

— Аха.

— Тя остана разочарована и изрази надежда, че все пак ще променя мнението си. Щяла да се радва да се запознаем. Каза, че си й говорила много за мен.

— И?

Юдит не бе отваряла и дума за Ханес. Очевидно майка й отново не бе разбрала за кой мъж става дума.

— Няма да дойда, ако не искаш. В никакъв случай не желая да се натрапвам. Може би наистина е прекалено рано да се срещам със семейството ти.

— Да.

Юдит въздъхна и го погали по врата.

— Но все пак бих се радвал. Майка ти страшно ми допадна. Звучеше толкова любезно по телефона. Гласовете ви си приличат. Искам да дойда. Скъпа, ще видиш, че ще се получи чудесно. Харесвам семейството ти. Харесвам всичко, свързано с теб.

— Да, знам.

— Обещавам ти, че ще бъде страхотно. Мога да спя на пода, не е проблем. Имам топъл спален чувал. Обожавам да прекарвам времето си с теб, скъпа. Обичам те. Много ми се идва. Нали нямаш нищо против?

Юдит се засмя. Ханес приличаше на добре дресиран санбернар, надушил сочна пържола. Тя го докосна по върха на носа и го целуна по челото.

— Само да не кажеш, че не съм те предупредила.

Той излезе след закуска, тъй като трябваше да купи някои неща. Юдит реши да навакса пропуснатите часове сън. В късния следобед, когато навън започна да вали, двамата отидоха (с белия й ситроен) да вземат майка й.

— Ще се кача за малко, можеш да ни изчакаш в колата — предложи Юдит.

Естествено, той я придружи. В дясната си ръка държеше голям лилав чадър, а в лявата — букет божури, които връчи на майка й с театрален поклон. Тя веднага го хареса. В крайна сметка Ханес се обличаше като от времето на нейната младост. После прегърна дъщеря си по-сърдечно от обикновено. Най-сетне желанието й се бе сбъднало — да види Юдит с мъж, с когото си допадат. Имаше предвид себе си, не Юдит.