Ридли Пиърсън - Изкуството на заблудата

— Грешат — отговори той с дрезгав шепот.

Матюс долови промяната в тона му и отново си напомни да не му отстъпва.

— Трябва да знаете, че все още сме решени да заведем дело срещу Нийл, което да го вкара зад решетките.

— Само защото излъга за времето, не означава, че не го е направил.

— Разбирам това, но нашият съдебен казус бе изграден върху тази лъжа и по тази причина загубихме при предварителното разглеждане на делото. Ние обаче не сме се предали, повярвайте ми. — В действителност тя не смяташе, че някой бе направил нещо ново по случая Мери-Ан от разглеждането на делото насетне, въпреки че лабораторните изследвания продължаваха. — Съдебните медици ще бъдат убедителни. Просто е необходимо малко време.

— Баламосвате ме — каза той. — Чакате да ви дам това, до което съм се добрал, преди наистина да направите нещо.

— Не е така. — Дафни сложи четвърт долар върху миниатюрното рафтче от неръждаема стомана. Затършува за монета от десет цента.

— Ако и вие започнете да ме лъжете, Дафни, тогава какво ми остава?

— Имаме свидетел — повтори тя. — Шофьор на камион, който го е видял на моста.

Чу само възбуденото му дишане и осъзна съблазнителната роля на надеждата в неговото невзрачно съществование.

— Щяхте вече да сте го използвали — каза Уокър.

— Не… Било е нощ, не забравяйте. Мостът е бил тъмен. — Мозъкът й се напрягаше да измисли как това да прозвучи убедително. Пръстите й докопаха една десетцентова монета. Тя се измести така, че той да не види как откачва слушалката и я оставя да виси. Матюс постави палеца си върху тясната дупчица на микрофона на мобилния си телефон и мушна двете монети в процепа на телефонния автомат. Те се търкулнаха шумно във вътрешността му. Тя натисна копчето за пряката телефонна линия на Ламоя, допря слушалката до ухото си и чу неговия глас. — Не говори! Слушай! — каза му тихо. Приближи непохватно двата апарата, като извъртя слушалката на телефонния автомат, чудейки се дали сержантът ще успее да чуе нещо. — Всеизвестно е, че свидетелите са ненадеждни, Феръл. Винаги сме гледали на този мъж като на последна възможност, но сега сме готови да заложим на тази карта — бихме могли да уредим разпознаване — и можем да направим това, ако се съгласите да ни кажете какво знаете за изчезналите жени. — Господи, как се надяваше Ламоя да чува това.

— Без съмнение ще ми предложите да се срещнем.

— Да, така е.

— Отново ли ме лъжете, Дафни? Бихте ли рискувала с нещо толкова глупаво ? Да играете малките си игрички. Да ме дразните, като се разхождате в яхтата си по фланелка и бельо, без никога да се съблечете гола? Какво ще кажете за това?

Гърлото й пресъхна. „Той може да си го съчинява“ — рече си тя, неспособна да си спомни дали е ходила вкъщи, облечена по този начин. Как би могла да му го върне? Защо умът й не можеше да се отърве от картината как той я гледа полугола?

— Така облечена ли се разхождаше Мери-Ан, Феръл? Сбъркахте ме с нея, нали? Това на корабчето ли се случи? Гледахте ли я? Сбъркахте ни, нали? Гледал сте собствената си сестра ? Сама? С Лени Нийл? Как?

— Млъкнете.

Тонът му й подсказа, че бе познала и това наистина я изненада, защото го бе споменала само за да го разсее, като възможност да наложи в съзнанието му друга картина. Но неговият тон…

Децата, видели или чули родителите си да правят секс, никога не бяха съвсем същите след това преживяване. Поради липса на родители, дали Феръл Уокър не беше шпионирал собствената си сестра, дали не я беше наблюдавал скришом? Дори и някой друг да я бе убил, вината, че е правил това, щеше да го измъчва винаги.

— Къде се случи това, Феръл?

— Вие…

— В апартамента на Лени? Видял сте я, нали? Видял сте ги, както и да е станало това. Случайно или не. Видял сте какво прави с нея.

Той заговори. Гласът му бе малко по-висок от шепот, но все пак се чуваше.

— Откъде може да знаете това?

Ръцете й настръхнаха. Зъболекарското борче, изследващо кухината, бе закачило нерв. Помисли си за Ламоя и как той натискаше рязко газта на завоите, за да избегне боксуването. Тя също натисна газта.

— Той е получавал неща, които вие никога не сте получили от нея, и тя го е харесвала по начин, по който не е харесвала вас, а това наранява, нали?

— Не знаете толкова много, колкото си мислите.

Отново едва доловимата нотка, показваща, че го е накарала да се замисли или да потъне в спомени. Това бяха моментите, за които живееше — бе проникнала в съзнанието му.