Ридли Пиърсън - Изкуството на заблудата

Позвъняването до приюта потвърди онова, което вече знаеше, защото дори и Маргарет да бе решила да остане там, до обяд мястото на практика опустяваше, тъй като момичетата се връщаха на улицата. Имаше няколко свърталища, където можеше да я потърси: площад „Пайънър“, пазара, зоната пред центъра „Уестлейк“, някои от алеите. Понякога тези девойки просто пътуваха с часове насам-натам с автобусите, като седяха на последната седалка и разговаряха. Тъй като беше бременна, Маргарет не се разсъбличаше, не сваляше мъже, но можеше да се дрогира, а Дафни искаше да предотврати това на всяка цена. Момичето бе споменало, че обича тънички пици — „ям италиански“, — но психоложката не можеше да се сети за нито една подобна пицария. Тя извървя още няколко пресечки, докато открие телефонна кабина с монети, чийто телефонен указател да е на мястото си. Тъкмо разлистваше „жълтите страници“ на раздела „Италиански ресторанти“, опитвайки се да размърда паметта си, когато иззвъня мобилният й телефон. Тя погледна дисплея му, където прочете: БЛОКИРАНО ОБАЖДАНЕ. Цялото й тяло потръпна.

— Матюс — отговори тя.

— Мисля, че имахме уговорка — каза отсреща гласът на Уокър.

— Така е — отвърна Дафни, внезапно обхваната от паника вследствие на изненадата. Не искаше да показва, че се оглежда за младежа, но чувствата й надделяха и тя извърна рязко глава, изследвайки всеки ъгъл, всяка витрина, всяко превозно средство. „Къде си, по дяволите?“ Почувства студ, сякаш температурата беше спаднала с тридесетина градуса. После, като си напомни, че няма нужда да му позволява да взема власт над нея, я обзе спокойствие. „Окото на очевидеца“ — помисли си тя. Стана й по-топло. Чакаше я работа — Болд искаше от нея да му достави Уокър, като приеме първоначалното му предложение да се видят. А дотогава трябваше да накара младежа да вярва, че все още има надмощие над нея.

Уокър каза:

— На мен обаче не ми се струва така. Я да видим… Аз ви предлагам да ви помогна и вие се съгласявате… после внезапно изхвърчате от дома си полуоблечена, сякаш ви преследва призрак… след това се присламчвате до Мръсния Хари. Какво ви става?

— Мисля, че трябва да се срещнем и да поговорим за това — отвърна спокойно тя, понеже опитът и квалификацията най-накрая й бяха помогнали да определи отношението си към Уокър. Откриването на воайорските дупки в приюта я беше разтърсило дълбоко и я беше принудило да насочи тревогата, която изпитваше за себе си, към момичетата. Сега бе твърдо решена да доведе Уокър за разпит, както искаше лейтенантът.

— Разочарован съм от вас, Дафни.

— Нуждая се от вашата помощ, Феръл. Искам да ми помогнете.

— Повярвайте ми, вие със сигурност няма да искате да ме разочаровате. Малките житейски уроци понякога са толкова сурови. — Това прозвуча на Матюс като нещо, което е чул от майка си.

— Не. — Това бе всичко, което успя да отвърне.

— Вие ме излъгахте… че ще си помогнем взаимно.

— Не съм. Ние двамата ще се справим с това, Феръл. Не е каквото си мислите. — Тя се напрегна да измисли някаква примамка, която да му предложи. — Има вероятен свидетел на убийството на Мери-Ан. — Замълча за момент. — Шофьор на камион, който е минал по моста по това време. Може да организираме разпознаване на Нийл. Нека да поговорим за това… вие и аз. — Продължи да търси и най-малкия знак, който би й разкрил местоположението му. Не вярваше Уокър да има клетъчен телефон — доколкото знаеше, никога не беше използвал такъв при предишните си обаждания, — така че откъде ли се обаждаше сега? Чу непогрешимия звук от свистенето на пара и рязко се завъртя. През витрината на кафенето на следващия ъгъл на същата пресечка мярна някаква фигура до телефонен автомат.

— Здравейте — каза той. Беше видял, че се обръща към него.

За момент дъхът й секна.

— Здравейте — отговори психоложката.

Със свободната си ръка отвори дамската си чанта и трескаво зарови из нея, опитвайки се да напипа портмонето си — трябваха й тридесет и пет цента, за да задейства телефонния автомат, в чиято кабина стоеше. Ако успееше да се свърже по него с Ламоя, ако успееше да му даде възможност да чуе този разговор, той навярно щеше да направи връзката и да изпрати екип за наблюдение. Надяваше се през следващите няколко минути да прилъже Уокър да седне с нея, за да поговорят за Хебрингър и Рандолф. Ако планът й успееше, искаше да разполага с подкрепление.

— Колегите ми не смятат, че можеш да разполагаш с информация за двете изчезнали жени — рече накрая.