Ридли Пиърсън - Изкуството на заблудата

В действителност това беше нощ на голяма саможертва.

— Къде е тя сега?

— Прибра се у дома — отговори Ламоя, докато двамата приближаваха почти тичешком заседателната зала в отдел „Убийства“. Когато Болд го изгледа неодобрително, Сержантът му обясни, че яхтата й се охранява от патрул.

— Кои други са тук?

— Хайман, Гейнс, Де Лука и Морс. Брандън лежи болен вкъщи, а Марша все още е в отпуск по бременност.

— Слушайте! — извика Болд, обръщайки се към присъстващите, щом двамата с Ламоя влязоха в приятната топлина на заседателната зала, която служеше за сцена на главните разследвания. Четиримата детективи се бяха разпръснали из помещението: Хайман се бе разположил на един стол, Гейнс се беше подпряла на една кантонерка, Де Лука се бе надвесил над видеото и се мъчеше да го изключи, преди лейтенантът да разбере, че са гледали филм. Стаята миришеше на кафе и на мръсни чорапи. Екранът стана син, но звукът от филма продължи още няколко секунди, преди Де Лука да открие правилното копче.

— Проучване — каза Морс, предизвиквайки задружен нервен смях сред своите колеги.

Болд успя да прикрие една усмивка — тайната на умелото ръководство се криеше в това да караш хората да гадаят.

— Ето каква е ситуацията — обясни им Лу с тон на военен. — Матюс е имала обаждане, загатващо възможна следа към изчезванията. Името на връзката е Феръл Уокър, братът на хвърлената от моста — случаят, с който се зае Ламоя преди малко повече от седмица. Разполагаме със снимка от шофьорска книжка — каза лейтенантът и даде знак на Джон да раздаде ксерокопията. — Обърнете внимание, че снимката е отпреди няколко години. Тогава той още е бил хлапе. Сега е един сериозно пропаднал тип. Живее на улицата и изглежда с около двадесет години по-възрастен. За последно са го видели да носи мръсни дънки и овехтяло горнище от анцук с цип отпред. Тъмносиньо или може би черно. През деня работи като чистач на риба на рибните докове на канала. Може да има приятели там. Споменал е на Матюс, че живее основно на улицата и ние предполагаме, че това е така. Патрулите обикалят около строежите и хотелите. Друг патрулен полицай държи под око дома на Матюс, така че сме малко кът откъм униформени. Работното време на всички вас свършва след час, но бих искал да продължите с издирването му поне до два часа — докато го открием, ако имаме късмет. Ламоя е определил за всеки от вас отделен участък от града. Искам да проверявате всеки бездомник, когото срещнете, докато не намерим Уокър или мястото, в което се е сврял. Арестувайте го за скитничество, безделничество, обществена вреда — не ми пука, просто го доведете тук.

Сержантът добави:

— Считайте го за опасен. Той носи у себе си хладно оръжие — сериозен нож, остър като същински меч. — Ламоя показа дясната си страна. — Ето тук, в кания.

— Звучи ми като някакъв шибан пират — каза Де Лука. Двама от останалите детективи се захилиха.

Болд се обърна към Де Лука:

— Брайън, ти ще провериш кръчмите около канала. — Двамата с Ламоя бяха определили назначенията, написани на ксерокопията на снимката. — Но слушайте, искам да разгласите на улицата, че всяка полезна информация ще бъде възнаградена с нощувка в хотел „Хамилтън“.

— Вземете по една радиостанция — намеси се сержантът. — Имате и мобилни телефони, така че ще поддържаме постоянна връзка. Никакви почивки: никакви понички, бургери или пържено пиле — това се отнасяше за Морс, — никакви видеоигри или по-дълги от необходимото разговори със сервитьорки. Ясно ли е?

— Уокър е споменал Хебрингър и Рандолф — напомни им лейтенантът. — Да не забравяме това.

Даже и някой да бе възнамерявал да направи някоя остроумна забележка, коментарът на Болд изсмука кислорода от стаята.

— Тръгвайте — каза Ламоя, видя как четиримата детективи се разбързваха и изпита усещане за власт, защото думата му имаше такава голяма тежест.

Гейнс се спря до шефовете си.

— Ако ви трябва жена, която да се навърта около Матюс, аз съм насреща. Независимо по кое време, за мен е без значение. — Тя се отдалечи, знаейки, че е излишно да чака отговор.

— А ти? — попита Болд своя сержант.

— Нещо, което каза току-що… — Джон потупа слепоочието си с показалец. — … накара соковете да потекат.

— Ще споделиш ли с мен това зрънце мъдрост?

— Ще намина към Матюс и двамата ще поумуваме малко. Ако изникне нещо, ти ще си първият, който ще научи.

— Защо ли изпитвам съмнения? — измърмори лейтенантът.